Определение № 98 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 33/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 95 ал.5 от ГПК, образувано по частна жалба на М. П. Д. от гр. П. срещу определение №190 от 12.11 от 2009г. на Върховен касационен съд ,ІV г.о, с което съставът по висящо пред него касационно производство, при допуснато разглеждане на касационна жалба на Д. съгласно определение № 653 от 30.06.2009г и насрочено открито съдебно заседание, е отказал на същата жалбоподателка процедура по назначаване на защитник по чл. 23 от Закона за правната помощ ,който да я представлява в това съдебно заседание. Частната жалбоподателка поддържа искането си за назначаване на безплатна адвокатска защита и като основание на жалбата си изтъква необходимостта да се прецени дали това е необходима. В обжалваното определение оспорва единствено съображенията, че имущественото й състояние позволява да ангажира сама адвокатска защита. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение по реда на чл. 95 от ГПК е изтъкнато ,че при вече изготвена подробна касационна жалба с развити оплбаквания по чл. 281 от ГПК,т.е при вече изчерпателно очертан от правна страна предмет на делото пред касационната инстанция и с оглед произнасянето на съда по реда на чл. 288 от ГПК с определението от 30.06.2009г в положителен за касаторката смисъл ,защита в искания по молбата обем не е необходима. В настоящата частна жалба не се изтъкват доводи за незаконосъобразност на горния решаващ извод, а и в конкретния случай той е правилен. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,