Определение № 103 от 24.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 662/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Д. Ж. В. и З. Ж. В., срещу решение № 260108 от 07.12.2020 г. по в.т.д. № 389/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 107 от 12.03.2020 г. по т.д. № 249/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу „Екоенергия” ООД, [населено място], иск по чл.125, ал.3 ТЗ за разликата над 7 806.35 лв. до претендирания размер от 250 000 лв. /заявен като частичен от 250 337.98 лв./, както и в частта за присъдените на ответното дружество разноски. Касационните жалбоподатели поддържат и подробно мотивират всички предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на атакуваното решение. Считат, че по въпроса - за начина на определяне на имуществената равностойност на притежаваните от техния наследодател 510 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, въззивният съд е допуснал противоречие с чл.125, ал.3 ТЗ и отклонение от практиката на ВКС. Касаторите сочат, че апелативният съд немотивирано е възприел част от съдебно-счетоводните експертизи, а от друга страна, неправилно се е позовал на направен от вещото лице М. Т. правен извод във връзка с редовността на воденото от ответника счетоводство. В касационната жалба се поддържат и оплаквания за непроизнасяне по оспорени протоколи от ОСС на „Екоенергия” ООД и оспорени 14 броя РКО, представени от ответника. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивното решение, с присъждане на разноски. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е решил следните въпроси: относно определянето на имуществената равностойност на един дружествен дял; следва ли при направено оспорване на представен от ответното дружество междинен счетоводен баланс и установена нередовност на воденото от дружеството счетоводство, съдът да основе решението си за определяне на равностойността на дружествения дял единствено на изчисления, основани на данните от представен от дружеството на вещото лице междинен счетоводен баланс, без решаващият съд да съобрази, че със същото заключение вещото лице е установило невярно и несъответно на действителното положение отчитане на активи и стопански операции, които подлежат на счетоводно отчитане; по каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на ООД, при определяне на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието та съдружник в него съгл. чл.125, ал.3 ТЗ. За обосноваване на поддържания селективен критерий касаторите сочат решения на ВКС, постановени по: т.д. № 765/2008 г., т.д. № 1465/2015 г. и по т.д. № 468/2011 г. на II т.о., като освен копия от тях, са приложени и решения по т.д. № 1141/2018 г., II т.о. и решение по т.д. № 665/2011 г., I т.о. Касационните жалбоподатели считат въззивното решение и за очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон и очевидна необоснованост. В постъпил по делото отговор ответникът по касационната жалба „Екоенергия” ООД, ЕИК[ЕИК], оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалва, а по същество развива доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Пловдив е приел за безспорно установено, че ищците: А. В. /починала в хода на делото/ - съпруга на Ж. Т. В., З. В. – негов син и Д. В. – негова дъщеря, са легитимирани да получат, на основание чл.125, ал.3 ТЗ стойността на дела от имуществото на ответното дружество, съответна на дружествения дял на наследодателя им. За безспорно е прието, че наследодателят на ищците е починал на 23.02.2017 г. и към този момент е бил съдружник в ответното дружество, като е притежавал 102 дружествени дяла от капитала на дружеството. Капиталът на ответното дружество към посочената дата е бил 5 100 лв., разпределен в 510 дяла по 10 лв. всеки. По основните спорни въпроси относно стойността на дружествения дял на съдружника, с прекратено на основание чл.125, ал.1, т.1 ТЗ членствено правоотношение, и относно начина за определянето на дружествения дял, въззивният съдебен състав е отчел, че съдържанието на представения от ответника междинен счетоводен баланс към края на м.февруари 2017 г. е надлежно оспорено. След конкретна преценка на заключенията на всички възложени от първоинстанционния съд експертизи /първоначални и повторни/, апелативният съдебен състав е кредитирал изготвеното от вещото лице М. Т. заключение във варианта, невключващ корекция на баланса, касаеща удължаване на икономическия живот след ремонтните дейности на сградата на дружеството в [населено място]. Според този вариант, стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците е в размер на 7 793.72 лв., но зачитайки обхвата на въззивно обжалване – само в отхвърлителната част на иска, Пловдивският апелативен съд е приел, че определената от първата инстанция сума от 7 806.35 лв./при възприемане на един от вариантите, дадени от в.л. К./ следва да се счете за дължима на ищците. Решаващият съдебен състав е отхвърлил като неоснователни доводите на ищците за несъобразяване на съдебно-оценителните експертизи на притежавани от ответното дружество сгради, машини и съоръжения. В тази връзка съдът е приел, че посочената от експертите стойност на ДМА всъщност представлява тяхната пазарна стойност /а не историческата им стойност/, и съобразяването й не може да служи при определяне равностойността на дружествен дял при уреждане на имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ. В мотивите към решението съдът подробно е коментирал доказателствата по делото, чрез които са установени: сумите за дивиденти в общ размер на 726 315.79 лв., съгласно приети решения на ОСС за периода 2014 – 2016 г., както и задължения на дружеството за възнаграждения за личен труд на съдружници в размер на 168 000 лв., надлежно осчетоводено. Оспорените от ищците протоколи на ОСС, обективиращи взети решения за изплащане на дивиденти на съдружниците и възнаграждения за положен личен труд, са счетени за истински, предвид заключението на съдебно-почерковата експертиза, подробно обсъдено. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите относно цената, по която следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на ООД, при определяне стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение, при оспорен междинен счетоводен баланс /обобщени и конкретизирани съгласно правомощията на ВКС – т.1 от Тълкувателно решение – 1/2009 г. на ОСГТК/ удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид решаващите правни изводи на апелативния съд, в случая не може да се счете за доказано поддържаното от касационните жалбоподатели допълнително основание за достъп до касация, тъй като не се установява допуснато от съда отклонение от цитираната и приложена практика на ВКС, постановена в производства по чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./. Според тълкувателните мотиви към решението по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, II т.о., основани и на непротиворечивата и цитирана в него практика на касационната инстанция, стойността на дълготрайните материални активи при формиране на стойността на дружествения дял, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, е съобразно баланса към момента, посочен в цитираната разпоредба, но определена при спазване на приложимите норми и стандарти. Освен това е прието, че при оспорване на редовността и верността на междинния счетоводен баланс, задължително се допуска специализирана съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за стойността на дружествения дял към релевантния по см. на чл.125, ал.3 ТЗ момент, при спазване на императивните разпоредби на Закона за счетоводството и съответните приложими счетоводни стандарти. Предвид извършените от страните и от съда процесуални действия по делото, преценени от решаващия състав, твърденията на касаторите за противоречие на атакуваното решение на практиката на ВКС, не могат да бъдат споделени. Що се касае до обосновката на част от въпросите с доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради основаването му на част от експертните заключения, следва да се отрази, че в случая въззивният съдебен състав е изложил подробни мотиви към решението, съдържащи преценка на всички експертни заключения: основни и допълнителни на вещите лица – счетоводни експерти, както и заключенията на оценителните експертизи. Макар и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да не е изрично формулиран процесуалноправен въпрос, свързан с вмененото на съда задължение за оценка на заключенията на вещите лица /чл.202 ГПК/, това задължение е надлежно изпълнено и подробно мотивирано. Що се отнася до правилността на фактическите и правните изводи, изведени от съда след обсъждане на заключенията на експертите наред с останалите данни по делото, преценката в тази насока не попада в обхвата на селективното производство. Предвид правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, разяснени в мотивите към т.1 от цитираното ТР, и с оглед липсата на тъждество между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, в настоящото производство не би могло да се обсъжда кое от експертните заключения съдът е следвало да възприеме. Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според практиката на ВКС, очевидна неправилност на съдебния акт би била налице при превратно прилагане на закона или прилагане на несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма. Такава квалифицирана форма на неправилност, изводима само въз основа на съдържанието на решението, ще е налице и при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Материалната незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, на които касационните жалбоподатели са основали така поддържаното основание за допускане на касация, съставляват касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и преценката им предпоставя реализиране на същински касационен контрол, недопустим във фазата по чл.288 ГПК. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат надлежно претендираните и доказани разноски в размер на 4 900 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение