Определение № 10 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 12/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Б. М. от [населено място] за отмяна на определение от 17.10.2007 г. по гр. д. № 3641/2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-1 състав и определение № 879 от 04.112008 г. по ч. гр. д. № 1986/2008г. на Софийски апелативен съд, с които е допуснато обезпечение на предявените от И. Г. Ж. от [населено място] срещу молителката А. Б. М. частични искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 50 100 евро и 1000 евро. По съображения, подробно изложени в молбата и подадените след нея уточняващи молби и становища, се поддържа, че посочените определения са неправилни и незаконосъобразни и поради това следва да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, а издадената въз основа на тях обезпечителна заповед – да бъде обявена за нищожен документ. Ответницата по молбата – И. Г. Ж. от [населено място] – счита същата за недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 05.11.2013 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос - т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., която е запазила своето значение и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид непроменената същност на производството по отмяна. В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице. Искането за отмяна касае определения, постановени в рамките на обезпечително производство. Доколкото с тях не се разрешава материално-правен спор, подадената молба за отмяната им се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане без да се обсъжда нейната основателност. Що се отнася до искането за обявяване нищожността на обезпечителната заповед, издадена въз основа на атакуваните определения, същото не подлежи на разглеждане, тъй като не може да бъде предмет на производството по отмяна по чл. 303 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК