Определение № 652 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2009 г.

Образувано е по частна касационна жалба от адв. А процесуален представител на Е. Н. М. от град Б., област Видин,, против въззивно определение №290/22.6.2009 г. по ч.гр.д. №146/2009 г. по описа на Видинския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Вера Г. М. от град Б., област Видин, е предявила против Е. Н. М. и И. М. М., и двамата от същия град, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство ищцата е починала и първата ответница е представила удостоверение за наследници, от което е видно, че неин единствен законен наследник, като е поискала конституирането й като ищец по делото. С определение от 10.02.2009 г. по гр.д. №1588/2008 г. Видинския районен съд е оставил без уважение молбата на ответницата по исковата молба Е. М. за конституирането й като ищца по делото. С определение №290/22.6.2009 г. по ч.гр.д. №146/2009 г. Видинския окръжен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че не е нарушена разпоредбата на чл.227 ГПК. Прието е също така, че едно лице не може в един същи процес да съвместява качествата на ищец и ответник едновременно, но с оглед константната съдебна практика, когато качествата на ищец и ответник за едно лице се сливат, производството по делото се прекратява. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на частната жалбоподателка – адв. А. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси са изложени подробно. В касационната жалба се сочат оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, неговата отмяна и конституирането й като ищец в процеса. Ответникът по частната касационна жалба – И. М. М., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба обаче е неоснователна по следните съображения: Страните по настоящото производство, конституирани в исковата молба като ответници, са необходими и задължителни другари, тъй като решението на съда трябва да бъде спрямо тях еднакво. Безспорно е, че те са съпрузи. Поради това искането на частната жалбоподателка за конституирането й като ищец е неоснователно. Тя не може да бъде едновременно ищец и ответник по спора, независимо, че ищцата В е неин наследодател и тя се явява единствен наследник след смъртта й. Действително по делото са налице данни, че ответниците – съпрузи, са в процес на развод. Нещо повече, налице са твърдения, че бракоразводното дело е приключило с влязло в законна сила решение. Доказателства за това обаче изобщо не са ангажирани, за да може да се приложат разпоредбите на чл.235, ал.3, във връзка с чл.298, ал.3 ГПК. След като по делото липсва доказателства за това исканото процесуално правоприемство е недопустимо. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,