Определение № 699 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 110/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Фактор Меркадо“ ЕООД, подадена чрез адвокат Е. Методиева, против Определение № 9135/23.10.2023 г., постановено по административно дело № 290/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прекратeно производството по делото, образувано па жалба на дружеството срещу Заповед № РА50-444/07.06.2019 г. на Главния архитект на Столична община. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като се оспорват правните изводи на съда за отсъствие на правен интерес от оспорването, мотивирали го да прекрати производството по делото. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото за продължаване на съдпрозводствените действия. Подадена е втора частна жалба от „Фактор Меркадо“ ЕООД против постановено по делото Определение № 9961/14.11.2023 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на прекратителното определение в частта на присъдените разноски. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум. Ответната страна, Главен архитект на Столична община, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. От ответните страни – Г. Даниил, А. Даниил и Е. Даниил са постъпили отговори и срещу двете частни жалби, изготвени от адвокат Х. Трандев, с които същите се оспорват и се моли оспорените съдебни определения да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частните жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е Заповед № РА50-444/07.06.2019 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за план за регулация и план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 02659.2261.42 по КККР на гр. Банкя, като се създава УПИ XV-42 „за ЖС“, в който се предвижда нискоетажно свободно застрояване. За да прекрати производството по делото, първостепенният съд е приел, че оспорващото дружество няма правен интерес, тай като не се легитимира като лице, попадащо в хипотезите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, доколкото притежавания от него имот с идентификатор 02659.2261.44, не се явява засегнат от одобрения план. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на закона и необоснованост. Установено е по делото, че „Фактор Меркадо“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2261.44 по КККР на гр. Банкя, който имот е съседен на имота – предмет на процесната заповед. Посредством заключението на експерта, изготвил съдебно-техническа експертиза по делото е установено също така, че процесният имот попада в урбанизирана територия за която е одобрен Общ устройствен план и попада в жилищна зона с малкоетажно застрояване. Същевременно имотът не е урегулиран, тъй като за него няма действащ подробен устройствен план. Именно посредством оспорената заповед, поземлен имот с идентификатор 02659.2261.42 се урегулира за първи път, като се създава УПИ XV-42 с определени регулационни линии, определя се конкретното му предназначение – „за жилищно строителство“ и се определят предвижданията на бъдещото застрояване съгласно приложения проект. Предвид посочените установявания, имотът на оспорващия не се явява засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 ЗУТ, доколкото не е предмет на устройствения план, между него и процесния не се създава свързано застрояване, както и не се допускат намалени разстояния. Не така е обаче по отношение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, според която непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план имот е този, който е съседен при промяна на предназначението на имота – предмет на плана. На още по-голяма основание такова засягане е налице при първо определяне на конкретното предназначение на процесния имот като такова „за жилищно строителство“. Предпоставките за придобиване качеството на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ са предвижданията именно на ПУП, а не на ОУП, който няма пряко приложение спрямо конкретния имот, поради което не може да се приеме, че такова предназначение имотът е придобил още с одобряването на Общия устройствен план на Столична община през 2009 г. Предмет на Общия устройствен план са „територии“ и „устройствени зони“, а не „поземлени имоти“, като конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с Подробен устройствен план, чийто предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране - чл. 8 и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Тъй като процесният ПУП се явява първи такъв план по отношение на поземлен имот с идентификатор 02659.2261.42, то именно с него се определя и за първи път конкретното му предназначение, поради което съседните му имоти се явяват засегнати по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Воден от горните мотиви, съдебното определение, с което е прекратено производството по делото следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. С оглед изхода на основания спор, на отмяна подлежи и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, в частта на разноските. Заявеното от частния жалбоподател искане делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда, не може да бъде уважено, тъй като при отмяна на неправилно прекратително определение, делото се връща на същия съд и състав за продължаване на съответните съдопроизводствени действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение