Определение № 53 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 233/2017 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. М. Ц. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила определение от 7.10.14 по г.д.№.4744/09 на Районен съд Русе – с което тя е осъдена да плати в полза на Национално бюро за правна помощ 600лв. възнаграждение за назначения й процесуален представител по г.д.№.4744/09 на РС Русе – предвид отхвърляне на предявения от нея иск. Поддържа, че на 2.11.16 попаднала случайно на сайта на ВКС на определение №.136/27.06.16 по ч.г.д.№.20399/16 на ВКС, ІІ ГО – което съставлява ново писмено доказателсто от съществено значение за решаването на спора и дотогава не й е било известно. Тъй като в определението са разгледани въпроси, свързани с разноски, платени от НБПП - вкл. допустимо ли е осъждане на лице, получило безплатна адвокатска защита по смисъла на чл.94 ГПК, да заплати разноските по нея в полза на НБПП – които са разрешени то РС Русе в противоречие с приетото от ВКС, моли за отмяна на атакувания акт на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Ответната страна Областна Дирекция на МВР Р. оспорва молбата. Доколкото въпросът кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК, е включен в предмета на разглеждане по т.д.№.5/2015г. на ОСГТК на ВКС /т.ІІІ/, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,