Определение № 827 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадени от М. М. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 6, чрез процесуален представител адвокат Н. Г. М. частна жалба вх. № 4533 от 04.05.2012 г. срещу определение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение от 28.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 57/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от М. М. С. частна жалба вх. № 25717 от 14.11.2011 г. срещу определения от 07.11.2011 г., постановени по гр. д. № 2697/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и частна жалба вх. № 6947 от 06.07.2012 г. срещу допълнително определение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение от 13.06.2012 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на А. М. Т., Б. А. Т. и Г. А. М. сумата 300.00 лв. разноски за касационната инстанция. За ответниците по частните жалби Б. И. П., А. М. Т., Б. А. Т. и Г. А. М. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. За ответника по частните жалби Общинска служба по земеделие – [община] не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на жалбите, констатира следното: Частните жалби са подадени от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. По същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на съдебен контрол подлежат определенията, с които се прегражда по–нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Съдебните актове /определения и разпореждания/, свързани с движението на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил, като тяхната законосъобразност се преценява по повод жалба срещу съдебното решение. В съответствие с процесуалния закон, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, правилно е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. М. С. частна жалба вх. № 25717 от 14.11.2011 г. срещу определения от 07.11.2011 г., постановени по гр. д. № 2697/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Определението, с което не се приема отвод на съда, който разглежда спора, направен по реда на чл. 22 – 24 ГПК, както и отказа на гражданския съд да прекрати производството пред себе си и да го изпрати на административен съд не подлежат на самостоятелно обжалване. Тези определения не са преграждащи, нито в процесуалния закон е предвидена изрично тяхната обжалваемост. Правилността им е предмет на проверка по реда на инстанционния контрол на обжалване на решението по делото, а не в производство по реда на Глава двадесет и първа на ГПК. Определението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение от 28.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 57/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. М. С. частна жалба вх. № 25717 от 14.11.2011 г. срещу определения от 07.11.2011 г., постановени по гр. д. № 2697/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Определението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение от 13.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 57/2012 г. по описа на същия съд, с което М. М. С. е осъдена да заплати на А. М. Т., Б. А. Т. и Г. А. М. сумата 300.00 лв. разноски пред касационната инстанция като необжалвано в законоустановения срок е влязло в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,