Определение № 3701 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на М. Енев, подадена чрез пълномощника адвокат С. Петкова, срещу определение № 116 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 578/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е възобновено съдебното производството, оставена е без разглеждане подадената от него жалба против заповед № 336з-3258/11.09.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Русе и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че няма правен интерес от оспорването на процесната заповед, с която органът на основание чл. 213, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), сам е отменил предходната си заповед, с която му е било наложено дисциплинарно наказание. Независимо, че последната е била отменена със съдебно решение, обосновава правния си интерес с обстоятелството, че и в процесната заповед се съдържат констатации за извършено дисциплинарно нарушение. Позовава се на решение по друго дело на Административен съд Русе. Моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на решение по същество. Не претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен за подадената частната жалба, не изразява становище и не прави искания. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени направените с жалбата твърдения и данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: С процесната заповед № 336з-3258/11.09.2023 г. на директора на ОДМВР Русе, на основание чл. 213, ал. 2 ЗМВР предсрочно е отменена издадената от същия орган заповед № 336з-1624/03.05.2023 г., с която на жалбоподателя Енев, изпълняващ длъжността началник на Районно управление (РУ) Бяла при ОДМВР Русе, е наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на нейното връчване. Тя е била оспорена по съдебен ред, за което е образувано настоящото адм. дело № 578/2023 г. на Административен съд Русе. С определение № 1034/09.10.2023 г. производството по него е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 263/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с предмет - оспорване на заповед № 336з-1624/03.05.2023 г. на директора на ОДМВР Русе. Тя е била отменена с решение № 350/29.12.2023 г. по същото адм. дело № 263/2023 г., което е влязло в сила в деня на постановяването му като необжалваемо. По молба на Енев, с атакуваното сега определение Административен съд Русе на основание чл. 230, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл.144 АПК е възобновил производството по адм. дело № 578/2023 г. Освен това съдът е намерил, че след отмяната по силата на влязлото в сила съдебно решение на заповед № 336з-1624/03.05.2023 г., с която е наложено дисциплинарното наказание, Енев няма правен интерес от оспорването на заповед № 336з-3258/11.09.2023 г., с която самият орган е отменил заповедта за налагане на наказание на основание чл. 213, ал. 2 ЗМВР, тъй като същата се явява без предмет. При тези мотиви съдът е постановил обжалваното определение, с което освен възобновяване на производството, на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Енев срещу заповед № 336з-3258/11.09.2023 г. и е прекратено производството по делото. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба срещу определението, в частта с която е възобновено съдебното производството е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази част тя е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Определението с което съдебното производство е било възобновено след спирането му, е съдебен акт по движение на делото и с него не се прегражда по-нататъшното му развитие, поради което не подлежи на обжалване и частната жалба срещу тази част е недопустима. В останалата си част - срещу определението, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество в тази част, тя е неоснователна. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице правен интерес за Енев да оспорва заповед № 336з-3258/11.09.2023 г., тъй като актът който тя отменя - заповед № 336з-1624/03.05.2023 г., вече е отменен с влязло в сила съдебно решение. Правилно е прието, че с отмяната по съдебен ред на дисциплинарно наказание „порицание", с обратна сила - от датата на издаване на заповедта за неговото налагане, отпада самият факт на дисциплинарното наказване, т. е. то не може да бъде отменяно повторно. С други думи, след отмяната от съда на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тя вече не съществува в правния мир, т. е. липсва годен предмет за оспорване на заповед № 336з-3258/11.09.2023 г., респективно правен интерес, тъй като целеният с нея правен резултат - отмяната на заповед № 336з-1624/03.05.2023 г., вече е постигнат. Като е направил същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, в тази му част. Обстоятелството, че друг състав на Административен съд Русе е достигнал до различни правни изводи няма обвързваща сила за процесното производство, нито по отношение на първоинстанционния съд, а още по-малко за настоящия състав. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4, чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение