Определение № 243 от 14.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1511/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „КТБ „ АД / в несъстоятелност - А. Д. и К. М., против решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1420/14.07.2017 г. по т.д.№ 7213/ 2016 г. на СГС, са отхвърлени предявените срещу „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността 9 прихващания, извършени с уведомления, в периода 4 – 6 ноември 2014 г..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид съобразяване нормата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията й преди изменението й / ДВ бр.98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. /.Счита, че приложима следва да е редакцията към момента към който е възникнало потестативното право на синдиците да предявят относителната недействителност на извършените прихващания, а не тази към момента на извършване на самите прихващания. В евентуалност намира, че понятието „длъжник„ в разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН, дори ако би била приложена редакцията й преди изменението в сила от 28.11.2014 г., не визира банката в несъстоятелност, като заявяващ прихващането субект, изхождайки от терминологичната специфика на ЗБН, последващата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН / ДВ бр.98 в сила от 28.11.2014 г. / и обстоятелството, че извършилият прихващането кредитор, по силата на договори за цесия, обективно има качеството длъжник на банката. В аспект на тези му касационни доводи са и формулираните въпроси в изложението по чл.284 ал.3 ГПК, обобщими до това коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН по отношение оспорените прихващания. Наред с това, позовавайки се в касационната жалба на междувременно приетия параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн.ДВ бр.22/13.03.2018 г./,с който законодателно е уреден въпроса за приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, касаторът обосновава очевидна неправилност на правния резултат, като основание за допускане на касационното обжалване, съобразно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. С пар.8 на ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22 / 13.03.2018 г., приет след постановяване на въззивното решение, е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл.59 ал.5,6,7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014г.. Изменението е прието по време на висящността на спора. С определение от 03.07.2018 г. по конст. дело № 11/2018 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС, за установяване противоконституционност на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн.ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. / в частта: „Чл.59 ал.5 и ал.6 се прилагат от 20.06.2014 г. „. Изходът на образуваното пред Конституционния съд дело ще бъде от значение при произнасянето по искането за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на синдиците на „КТБ„АД, поради което настоящият състав счита, че производството по т.д. № 1511/2018 г. на І т.о. на ВКС следва да се спре, на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение