Определение № 3323 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4717/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на С. В. И., чрез процесуален представител адв. Б. Т., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1310/21.03.2024г., в частта относно разноските посредством присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. В отговор на искането Д. Д. Г. изразява становище за частична основателност на молбата до размера на възнаграждението за адвокат от 750 лв., като за разликата до пълния претендиран размер, счита адвокатското възнаграждение за прекомерно и заявява възражение в този смисъл. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. С определение № 2812 от 07.06.2024г. производството по молбата на С. В. И. е спряно на основание чл. 292 от ГПК до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС. Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР № 3 от 27.06.2024г. Налице са предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. Съгласно даденото в ТР № 3 от 27.06.2024г. на ОСГК на ВКС разрешение в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 от ГПК се прилагат съответно. Когато касационното обжалване не бъде допуснато, отговорността за разноски се носи от подателя на касационната жалба. Касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски. В конкретния случай, по подадена от Д. Д. Г. касационна жалба е постановено определение № 1310 от 21.03.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 326 от 31.07.2023г. постановено по в.гр.д. № 248/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл. 127, ал. 2 от СК е разрешен спор между страните относно родителските права по отношение на децата Д. Д., [дата на раждане] и Р. Д., [дата на раждане] В отговора на касационната жалба С. В. И. е отправила искане за присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Искането е придружено със списък на разноските и е подкрепено с доказателства – договор за правна защита и съдействие от 21.09.2023г., видно от съдържанието на който уговореното адвокатско възнаграждение в претендирания размер е платено от страната в брой. В определението по чл. 288 от ГПК липсва произнасяне по това искане, поради което са налице предпоставки за допълването му в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Изхождайки от характера на правния спор, фактическата и правна сложност на делото и видът и количеството на извършената от адвоката работа, която в случая се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба, съдебният състав приема, че възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. Дължимото възнаграждение с оглед действителния обем на предоставената по делото правна помощ съдът определя в размер на 1000 лева. Ето защо молбата за допълване на определението е основателна до определения размер, като за разликата до пълния претендиран размер, искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение