Определение № 157 от 30.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 623/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 2173/4.ІІІ.2020 г. на М. М. Г. и М. Я. Р.-Г. – двамата от [населено място], подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 43 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 19.ІІ.2020 г., постановено по т. дело № 2953/2019 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната касационната им жалба против решение № 2140/2.ІХ.2019 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, по гр. дело № 1849/2018 г. и прекратено касационното производство, образувано по същата. Единственото оплакване на двамата частни жалбоподатели е за необоснованост на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което те претендират отменяването му с доводи, че: „Основанието на касационната жалба е посочено и аргументирано – чл. 280, ал., т. 3 ГПК, но съдът /ВКС/ прочита и тълкува стеснително това основание, визирано в закона, свеждайки го до „диспозитивът на решението” и извеждайки го извън контекста на цялото решение”. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата съвместна частна жалба на М. М. Г. и М. Я. Р.-Г. - двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Атакуваното пред предходния тричленен състав на ВКС въззивно решение има две части: една, с която се отхвърлят както предявения от „Юробанк България” АД-София срещу ответниците М. и М. Г. осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата от 112 732.10 CHF до размер на сумата от 136 210.65 CHF /или за 23 478.55 швейцарски франка/, представляваща неплатена част от заетата сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38829/4.VІІ.2008 г., ведно със законната лихва от 6.VІ.2016 г. до окончателното изплащане, така и осъдителния иск на банката срещу Г. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във р. чл.чл. 430 ТЗ и 309а ТЗ и клаузата по чл. 10, т. 3 от същия договор за ипотечен кредит за сума в размер на 182.40 лв. (сто осемдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща направен разход за такса за нотариална покана във връзка с предприето принудително изпълнение на задълженията по договора. Съответно втората част на същото решение на САС е за потвърждаване на първоинстанционния акт по съществото на спора /Р. № 7213/30.Х.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-4, по гр. дело № 6915/2016 г./ „в останалата обжалвана част”, т.е. както за уважаването на първия осъдителен иск на банката срещу настоящите двама частни жалбоподатели с предмет солидарното им осъждане да й заплатят сума в размер на 112 732.10 CHF, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 6.VІ.2016 г. и до окончателното й плащане, така и на осъдителен иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ за солидарното осъждане на Г. да заплатят на „Юробанк България” АД сума в размер на 13 803.85 CHF, от която 13 525.35 CHF представлява възнаградителна лихва по договора за ипотечен кредит, дължима за периода 4.ІІІ.2015 г. – 3.VІV2016 г., а разликата от 278.50 CHF – мораторна лихва по същия договор за периода 3.VІІІ.2015 г. – 3.VІ.2016 г., а също и на обективно кумулативно съединения осъдителен иск на кредитната институция с правно основание по чл. 430, ал. 1 ТЗ, чийто предмет е било солидарното осъждане на настоящите двама частни жалбоподатели да й заплатят сумата 77.81 CHF, представляваща дължими заемни такси по ипотечния кредит, както и сумата 48.37 CHF, представляваща незаплатени вноски по имуществена застраховка на този ипотечен кредит. При съпоставка между задължителните реквизити на касационната жалба по чл. 284, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК само с горепосочената осъдителна част от диспозитива на постановеното от САС решение, не може да бъде „обособена” друга такава, касаеща: „превъртане” на дълга между ищеца „Юробанк България” АД и цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” /”БРС”/ АД, понеже евентуалното й наличие е не другаде, а – по признанието на частните жалбоподатели - на „страница осма, абзац 2 от решението на САС”, т.е. представлява компонент неговите мотиви. Но съгласно т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., което не е изгубило актуалността си и при сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.): „мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване, ако страната не обжалва самото решение”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение