Определение № 2 от 13.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1269/2016 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 НПК по повод определение от 24.11.2016 г. на Районния съд–гр. Сливен по н. а. х. д. № 1109/2016 г. с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, тъй като всички съдии, работещи към момента са се отвели от разглеждане на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че в случая е налице процесуалното основание по чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Данните по делото разкриват, че след образуване на съдебно производство по н. а. х. д. № 1109/2016 г. всеки от съдиите от Сливенския районен съд си е направил отвод с мотиви, сходни по своето съдържание, а именно, че жалбоподателят С. П. С. е адвокат, с когото поддържа колегиални отношения и макар да не е предубеден или заинтересован следва да се отстрани всякакво съмнение в обективността и безпристрастността при разглеждане и решаване на делото Върховният касационен съд намира, че предвид невъзможността да се формира съдебен състав поради отводите на всички съдии от Сливенския районен съд, са налице предпоставките по чл. 43, т. 3 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Делото следва да бъде разгледано от териториално близкия Районен съд в гр. Ямбол, което би позволило нормална организация и провеждане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение