Определение № 2771 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1638/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Попов от Симитли срещу определение № 2386 от 6.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1150/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на г-н Попов против „действия и постановление на органа по принудително изпълнение на заповед № 484/27.10.2022 г., издадена от кмета на община Симитли, изразяващи се в определяне на срок от 14 (четиринадесет) дни за доброволно изпълнение на разпореденото със заповед № 484/27.10.2022 г. премахване на незаконен строеж „Плътна ограда към улична регулация“, изграден в УПИ ІІІ-1232, кв. 68 по плана на Симитли, както и даденото разпореждане, че при липса на доброволно изпълнение в указания срок заповедта ще бъде изпълнена принудително, които действия и разпореждания са обективирани в Покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК на кмета на община Симитли с изх. № 94-00-945/22.11.2023 г., оставено е без разглеждане искането по чл. 297, ал. 4 от АПК за спиране на принудителното изпълнение на заповед № 484/27.10.2022 г. на кмета на община Симитли и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. В поканата за доброволно изпълнение се съдържали разпореждания на органа по изпълнението, които засягали правната сфера на частния жалбоподател, поради което неправилно административния съд бил приел, че не е налице годен за обжалване акт. Позовава се на съдебна практика. Моли отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният административен орган кмет на община Симитли, в писмен отговор, оспорва жалбата. Излага твърдения за нейната неоснователност и такива в подкрепа на обжалваното определение. Изрично заявява, че не желае присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно Административен съд – Благоевград е възприел жалбата за недопустима. Вярно е, че нормата на чл. 294 АПК предвижда обжалваемост на постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Възможността за обжалване на действията на органа по изпълнението, не следва да се разглежда, като една самоцелна възможност, а е допустимо само тогава когато с акта на органа по изпълнението се засяга негативно правната сфера на съответния субект. Поканата за доброволно изпълнение не е сред актовете които имат отрицателно въздействие върху правата и интересите на техните адресати. Съдържанието на поканата е нормативно определено с нормата на чл. 277 АПК. Процесната покана отговаря на изискванията на посочената правна новела – приканва задълженото да изпълни задълженията които следват от влязъл в сила административен акт и уведомява адресата за последиците, които биха настъпили при евентуално неизпълнение, изразяващи се в предприемане на принудителни действия и възможност за търсене на съдействие, при осъществяването им, от органите по чл. 271, ал. 3 АПК. Както бе посочено с поканата не се засягат правата и законните интереси на адресата й и същата предхожда изпълнителните действия, които евентуално биха подлежали на съдебен контрол на основание чл. 294 АПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сочената от частния жалбоподател съдебна практика в обратния смисъл е изоставена и към днешна дата трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд определя поканата за доброволно изпълнение като акт, който не е годен за обжалване. /вж. съдебните актове цитирани в атакуваното определение и редица други/. Поради недопустимостта на оспорването правилно е заключението на съда за недопустимост и на искането за спирането на изпълнението, на основание чл. 297, ал. 4 АПК. Правилно Административен съд Благоевград е оставил жалбата и искането за спиране на изпълнителните действия без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради което оспореното определение не следва да бъде касирано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,