Определение № 10080 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. Е. А., с адрес: [населено място], [улица, №]., чрез адвокат И. Юруков, срещу Разпореждане № 33366 от 26.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10111/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на В. Е. А., [ЕГН], за разпореждане на незабавно преустановяване на действията на длъжностни лица при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, изразяващи се в задържане на свидетелство за управление на МПС [№]. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Излага подробни възражения, като основният аргумент е, че издаденото спрямо нея наказателно постановление не може да обоснове наличие на основание за задържане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Изразява искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по делото. Ответникът – началник на отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, в писмено становище оспорва жалбата, с искане същата да бъде приета за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в рамките на срока по чл. 254, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на В. Е. А., срещу фактически действия на длъжностни лица при Столична дирекция на вътрешните работи - отдел Пътна полиция (СДВР - ОПП), изразяващи се в продължаващо задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [№]. За да отхвърли искането като неоснователно, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: С влязло в сила Решение № 27793/10.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5750/2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) са отменени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 2290318/29.03.2026 г. и ЗППАМ № 2290319/29.03.2026 г., издадени спрямо В. Е. А., като с тези заповеди, на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на В. А. са били наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Същевременно е установено, че с наказателни постановления НП № 26-0243-000090/17.04.2026 г. и НП № 26-0243-000091/17.04.2026 г., на В. Е. А. са наложени наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца по всяко от постановленията. Представени са и данни за връчване и влизане в сила на постановленията. При тези факти, Административен съд София-град е приел, че отмяната на заповедите за ПАМ с Решение № 27793/10.07.2026 г., по адм.д. № 5750/2026 г. на АССГ не води автоматично до отпадане на всяко правно основание за задържане на СУМПС, когато междувременно или самостоятелно са налице влезли в сила наказателни постановления, с които е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС, като предметът на производството по чл. 250 от АПК не включва преценка относно законосъобразността на тези наказателни постановления, нито контрол върху правилността на административнонаказателното производство. Разпореждането е правилно. Видно от твърденията, съдържащи се в акта, с който настоящият жалбоподател е сезирал първоинстанционния съд, като предмет на съдебен контрол е въведена преценката досежно евентуалната незаконосъобразност на фактически действия, изразяващи се в неправомерно задържане на СУМПС от органите на МВР. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В настоящия казус, по данните от делото се установява, че с НП № 26-0243-000090/17.04.2026 г., на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на В. Е. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1022,58 евро и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца, а с НП № 26-0243-000091/17.04.2026 г., на основание чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на В. Е. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1022,58 евро и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца. Не са представени доказателства, а и не се твърди цитираните наказателни постановления да са отменени. Когато са налице данни за наложени санкции с наказателни постановления и не са представени данни за тяхната отмяна, не е доказано отпадането на основанията за задържане на СУМПС и липсва основание за връщането му. В случая извършваните фактически действия по задържането на СУМПС се основават на издадените наказателни постановления за налагане на административни наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца. Предмет на защита по реда на чл. 250 АПК са фактически действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и включени в състава им длъжностни лица. В процесния случай описаните в искането действия на полицейските органи по задържане на СУМПС са в изпълнение на надлежен акт за ангажиране на административнонаказателната отговорност на В. Е. А.. С оглед на това, действията по изпълнение на нормативно регулираната дейност на длъжностните лица от състава на отдел Пътна полиция при СДВР не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни фактически действия. Предвид изложеното, разпореждането е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 и чл. 254, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,