Определение № 630 от 31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2299/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от МОТО-П. Е. [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу определение № 2162/29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 3284/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав. С него съставът на апелативния съд, действащ при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, е потвърдил разпореждане от 05.05.2017 г. по гр. д. № 13252/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 4315902.03.2017 г. срещу решение № 1432/02.03.2017 г., постановено по делото. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт, по следните съображения: Когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения /и съответно разпореждания/ са постановени от въззивен съд, проверката относно тяхната правилност, включително валидност и допустимост, се прави само от една съдебна инстанция, чието определение е окончателно. Така, съобразно чл. 274, ал. 2 ГПК, когато са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1 на чл. 274 ГПК, постановени от състав на Върховен касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. С тези правила инстанционният контрол относно постановените за първи път от въззивния и касационния съд обжалваеми определения по чл. 274, ал. 1 ГПК се изчерпва. Хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е неприложима, т.к. тя касае определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи развитието на делото, а в случая потвърденото от САС разпореждане на СГС е постановено от него в качеството му на въззивен съд. По гореизложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба не е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което и следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, съдът