Решение № 227 от 03.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 114/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Звезделина С. в качеството си на особен представител на Б. М. А. А., гражданин на Й. срещу определение № 99 от 11.01.2010 год., постановено по гр.д. № 2031/2009 год. на варненския окръжен съд, с което молбата й с пр. осн. чл. 29,ал.3 ГПК за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, е оставено без уважение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че въззивната инстанция неправилно е приела, че изплатеното възнаграждение от 120 лв., внесено по реда на чл. 29,ал.3 ГПК представлява такова за двете инстанции, поради което за въззивната инстанция не се дължи отделно възнаграждение. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, със всички произтичащи от това законни последици. Ответницата по частната жалба - М. М. Д., както и О. п. гр. В. и Дирекцията за социално п. – гр. В. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Адв. Звезделина С. е била назначена за особен представител при условията на чл. 48,ал.2 ГПК, доколкото ответникът е бил призован чрез държавен вестник и не се е явил в съда при разглеждането на делото. Съгласно цитираната разпоредба назначаването на особен представител става на разноски на ищеца. Действително при разглеждане на делото от първата инстанция, по указания на съда, ищцата е внесла разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., като с разпореждане от 13.08.2009 год. е разпоредено същото да бъде изплатено в полза на назначения като особен представител адвокат. Не може да се сподели разбирането на въззивната инстанция, че това възнаграждение е определено до приключване на делото пред всички инстанции, доколкото предварително не може да се определи на колко инстанции делото ще бъде разгледано. При разглеждане на делото от въззивната инстанция съдът е следвало да определи ново възнаграждение на назначения особен представител за осъщественото от него процусецесуално представителство на ответника пред тази инстанция. Доколкото това не е сторено и производството по делото е приключило с прекратително определение, ищецът е останал задължен със разноски и на осн. чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да ги заплати. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново, като ищцата бъде осъдена да заплати на адв. З в качеството и на особен представител на Б. М. А. А. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред въззивната инстанция в размер на 80 лв. Водим от горното, върховният касационен съд, състав на 3 г.о.