Определение № 9165 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Й., родена на [дата]. в Република Турция, чрез адв. Драгонова, против Определение № 668 от 22.05.2024 г. по адм. дело № 513/2024 г. на Административния съд София-област. Счита, че така постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато във вид на преписка на министъра на правосъдието за произнасяне по молба с рег. № 4737/10.03.2023 г. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители гл. юрк. Ю. Борисова и юрк. В. Христов, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и счита определението за правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение, съдът на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Е. Й. срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка с рег. № 4737/2023 и е прекратил производството по делото. Приел е, че в случая жалбата е просрочена. От фактическа страна е установено, че Е. Й. е подала молба за придобиване на българско гражданство с правно основани чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/, като преписката е постъпила в Министерство на правосъдието с рег. № 4737 на 10.03.2023 г. Съдът е приел, че съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ – министърът на правосъдието следва да направи предложение до Президента на Република България за издаване на указ в срок от 12 месеца, считано от датата на постъпване на молбата в министерството, следователно срокът за произнасяне по административната преписка е бил до 10.03.2024 г. След тази дата е формиран мълчалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, може да бъде обжалван в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Така посоченият срок, съдът приел за изтекъл съответно на 11.04.2024 г., а жалбата срещу непроизнасянето на министъра на правосъдието постъпила на 22.04.2024 г., след изтичането на срока за обжалване на мълчаливия отказ. Определението е правилно. Съдът правилно е приел, че срокът за отправяне на предложение до Президента на Република България тече от постъпването на молбата в Министерството на правосъдието. Молбата на Е. Й. за придобиване на българско гражданство по натурализация, подадена чрез Генералното консулство на Република България в Истанбул, е постъпила в Министерството на правосъдието на 10.03.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ срокът, в който министърът на правосъдието следва да направи предложение за издаването на указ е 12 месеца. В случая молбата е била редовна, поради което правилно е прието от съда, че 12-месечният срок е започнал да тече от 11.03.2023 г. и е изтекъл на 11.03.2024 г. Постъпилата на 23.04.2024 г. в Министерство на правосъдието жалба, изпратена чрез куриер на 22.04.2024 г., се явява просрочена и правилно е оставена без разглеждане. Неоснователно е изложеното твърдение в частната жалба за неточно отразена датата на образуване на преписката в електронната страница на министерството. Видно от приложеното като доказателство извлечение от автоматизираната информационна системата на дирекция „Българско гражданство“ в МП се установява, че молбата е входирана на 10.03.2023 г., на която дата е издаден и ПИН, необходим за получаване на информация на електронната страница, а на 20.03.2023 г. е качено становище по редовността на документите. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение