Определение № 110 от 19.02.2009 г. на ВКС по д. № 56/2009 г.

Производството е по чл.282, ал.2 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на К. А. М. от гр. К., чрез адв. К за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение № 588 от 05.01.2008 год. по възз. гр. д. № 308/ 2008 год., с което е оставено в сила решение № 327 от 28.12.2007 год. по гр. д. № 282/2007 год. на Кърджалийския окръжен съд и молителят е осъден да заплати на Е. Д. Т. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Л”, със седалище и адрес на управление гр. К. сумата 12 487.20 лв., произтичаща от неоснователно обогатяване за периода 31.03.2006 год.-28.02.2007 год., както и направените деловодни разноски, възлизащи общо за двете инстанции в размер на 1645.29 лв. Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна касационна жалба против горепосоченото въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в размер на присъдената сума, то са налице предпоставките на закона – чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК за допускане на исканото спиране. Настоящият състав на ВКС, търговска колегия като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима. Видно от приложеното съдебно удостоверение на Пловдивския апелативен съд изх. № 586/16.02.2009 год. молителят е подал касационна жалба вх. № 348/20.01.2009 год. срещу въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 588 от 05.01.2008 год. по възз. гр. д. № 308/2008 год., подлежащо на последващ въззивния инстанционен контрол, която, според съдържанието на горепосоченото издадено от същия съд съдебно удостоверение, е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество молба за спиране е основателна. Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал.2 т.1 ГПК е равно на присъдената парична сума. Следователно обстоятелството, че същата, възлизаща на 12 487.20 лв. /дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет ст., както сочи приложеното преводно нареждане на ”С” АД от 19. 01. 2009 год., за внесена сума от 14 132.49 лв./ четиринадесет хиляди сто тридесет и два лв. и четиридесет лева/ т.е повече от присъдената, е внесена по сметка на ВКС обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона, поради което следва да бъде уважено исканото от касатора спиране. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК