Определение № 240 от 09.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2017 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба на Г.д.”Г. п.”гр.София за отмяна на влязло в сила решение № 8598 от 14.06.16г.,постановено по гр.дело № 7637/14г.на Софийския районен съд,І-во г.о.,43 състав,с което е прието за установено по предявен иск от О. А. А. срещу Гдгп,на основание чл.124 ал.4 ГПК,че разрешение за пребиваване №[ЕИК],издадено от Д.”М.”на МВР на 11.10.12г.със срок на валидност 11.10.13г.,вид постоянно пребиваване,и разрешение за пребиваване №[ЕИК],издадено от Д.М.на МВР на 16.10.13г.със срок на валидност до 16.10.14г.,са неистински документи,в частта относно гражданството на О. А. А.. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК,като твърди,че не е надлежна страна в процеса,не е призоваван по делото,а за атакуваното решение е узнал от заявление с вх./№/.от адв.М.,пълномощник на ищцата О. А., към което е приложен изпълнителен лист,съгласно който ГДГП е осъдена да й заплати сумата 890 лв разноски по делото. Ответницата по молбата О. А. счита,че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.Поддържа,че страните са правилно конституирани в производството,което се е развило между О. А. и Д.”М.”. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,като прецени данните по делото намира следното: С искова молба вх.№ 2012/13.02.14г. ищцата О. А. е предявила установителен иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на съдържанието на официален удостоверителен документ досежно данните за гражданство спрямо Д. „М.”към МВР.Неин правоприемник е била ГДГП по силата на § 9 ал.1 ПЗР на ЗМВР ,обн.ДВ,бр.53/27.06.14г.до новото изменение и допълнение на ЗМВР,обн.ДВ бр.14 от 18.02.15г.,с което е прието,че Д.”М.”е правоприемник на активите, пасивите, архива,правата и задълженията на ГДГП ,свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Република България- §81 ал.1 ПЗР на ЗМВР.В § 81 ал.2 ПЗР е посочено,че процесуалното представителство по висящи спорове на ГДГП във връзка с дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в РБългария се осъществява от директора на Д.”М.”. В разглеждания случай като ответник в процеса е конституирана Д.”М.” при МВР,от която е постъпил отговор по чл.131 ГПК,същата е редовно призована за съдебното заседание,насрочено за 3.05.16г. и съответно е редовно уведомена за постановеното решение на 23.06.16г. Погрешно в решението като ответник по делото е записана ГДГП като правоприемник на Д. „М.”към МВР ,както и е осъдена да заплати деловодните разноски. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана,или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите,когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Както бе посочено по-горе молителят не е конституиран като страна в процеса.Ето защо настоящият състав приема,че молбата не следва да се разгледа по реда на чл.303 и сл.ГПК,а по реда на чл.247 ГПК.Налице е разминаване между действително формираната воля на съда и изразеното в обстоятелствената част и диспозитива на решението,което подлежи на отстраняване по реда на поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени определението си от 3.10.17г.за даване ход по същество на делото и да го върне на Софийския районен съд с указания за отстраняване на допуснатата очевидна` фактическа грешка. Воден от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о.