Определение № 10315 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 407 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пазарджик, подадена чрез пълномощника юрк. Миндова, против разпореждане № 1800 от 13.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1111/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба се твърди, че във връзка с решение № 482/21.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1111/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, въз основа на което е издадено оспореното разпореждане, е подадена от частния жалбоподател молба за възстановяване срока на обжалване на съдебното решение. С оглед на това се претендира отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Ответникът – А. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Минев, изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът – главен архитект на Община Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: С оспореното разпореждане Административен съд - Пазарджик е разпоредил, във връзка с подадена молба от А. Т. - жалбоподател по адм. дело № 1111/2023 г., в полза на последния да се издаде изпълнителен лист за присъдените с влязло в сила на 12.08.2023 г. решение № 482/21.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1111/2022 г., съдебно-деловодни разноски в размер на 1 710 лева. С молба вх. № РС-ПЗ-1406-02-908/10.11.2023 г. А. Т. е предявил пред РДНСК – Пазарджик за изплащане присъдените му съдебни разноски с решение № 482/21.07.2023 г., постановето по адм. дело № 1111/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, съгласно издадения му на 05.10.2023 г. изпълнителен лист. Съгласно чл. 407, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В конкретния случай за ответника РДНСК – Пазарджик, този срок е започнал да тече от деня на подаване на молбата на А. Т., с приложен към нея изпълнителен лист от 05.10.2023 г., за изплащане на дължимите разноски. При тези данни двуседмичният срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за обжалването на процесното разпореждане е изтекъл на 24.11.2023 г. - петък, присъствен ден. Този срок е преклузивен, поради което частната жалба като подадена на 04.12.2023 г., т. е. след изтичането му, се явява просрочена, което обстоятелство не оспорва и частният жалбоподател. Този извод не се променя и от сочените от процесуалния представител на частния жалбоподател обстоятелства относно наличието на здравословни причини. В тази връзка следва да се има предвид също така, че частният жалбоподател не прави искане за възстановяване на срока за обжалване на процесното разпореждане, а указва само, че срокът за обжалване следва да се приема, че е започнал да тече от първия работен ден на юрк. Миндова след отсъствието й – 27.11.2023 г. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. С оглед изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,