Решение № 6694 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2020 г.

Решение № 6694 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Манолова, с адрес: [населено място], [адрес] независим кандидат за кмет на Столична община, за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 г. и Н. Вапцаров, с адрес: [населено място], [адрес] в качеството си на председател и представляващ Инициативен комитет за издигане на М. Манолова за независим кандидат за кмет на Столична община, за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 г. подадена чрез процесуалният им представител адв. Р. Матева, против решение № 733 от 07.02.2020 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, ЗЗ-ти състав, постановено по адм. дело № 12751/2019 година. В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички относими към въведените в спора твърдения на страните и събраните доказателства по делото, поради което са направени необосновани и неправилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна не кореспондира с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът не е приложил правилно материалния закон. При изложени съображения счита за неправилно и незаконосъобразно разбирането на съда, че Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Столична няма пречка да бъде представлявана от трима от деветимата членове, както и че поддържа че извършените в това производство от името на ОИК - Столична процесуални действия са недопустими и този порок изключва правото на съда да ги цени. На следващо място касаторите са релевирали довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, тъй като същия в мотивите на решението е обсъждал етапи от изборния процес, които не са били предмет на жалбата, а самите твърдения и оспорвания, направени в жалбата, са били разгледани твърде общо без да се коментират част от тях, събраните във връзка с тях доказателства, както и описаните в жалбата нарушения на конкретни протоколи, нито цифрите, посочени в течение на процеса и в писмената защита. Счита, че в противоречие със събраните по делото доказателства и направените в жалбата оспорвания на броя избиратели посочени, в протокола на ОИК от проведения втори тур на 03.11.2019 г. в изборите за кмет на Столична община, е изводът на решаващия състав, че няма основание от посоченото в т. 3 на протокола – брой гласували според избирателните списъци, съответно от числовите данни по т. 5 от протокола – брой на намерените в кутията бюлетини, да се извадят числата на избирателите записани в допълнителната страница на избирателните списъци, част I-ва под чертата и дописаните в избирателните списъци, част II-ра. Били оспорени и броя на избирателите, включени в избирателните списъци част I, в който се вписват избирателите – български граждани, имащи право да избират кмет на Столична община, както и че са били оспорени и избирателните списъци част II-ра, в които се вписват избирателите – граждани на друга държавна членка на Европейския съюз, имащи право да избират кмет на Столична община. В касационната жалба се сочи и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващи се в недопускането на поисканата с жалбата проверка на недействителните бюлетини, както и че съдът е отказал да разгледа посочените в жалбата нарушения при поправката на протоколите с резултатите от гласуването в конкретно посочени Секционна избирателна комисия /СИК/, като за откритото производство по оспорване на посочени протоколи на СИК, съдът е оставил без уважение всички направени във връзка с това оспорване доказателствени искания. Релевирани са доводи и за невярно прието от съда, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства за допуснати нарушения при предаване на протоколите от СИК на ОИК и въвеждане на данните в изчислителния пункт. Твърдят, че по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства за извършени нарушения при приемането на протоколите на СИК, както и признание на ответника, описващи процедурата по приемането, която е била в грубо нарушение на разписаните в ИК, решенията и методическите указания на ЦИК, правила при обработка и приемането на протоколите от гласуването. На следващо място са наведени доводи за допуснато от страна на съда нарушение на задължението му да обсъди твърденията на страните и представените в тази връзка доказателства, както и да мотивира решението си за твърдяното съществено нарушение на изборния процес от членовете на СИК при предоставяне по реда на чл. 442 от ИК на заверени копия от протоколите, без да са попълнени резултатите от гласуването за кандидатите - т. 8 от протокола, което води до необходимостта от повторно преброяване на бюлетините в СИК, по отношение на които са оспорени протоколите с резултатите. При подробно изложени съображения правят искане да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваният съдебен акт и да се обяви за недействителен избора на Й. Фандъкова за кмет на Столична община, алтернативно прави искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – София град. Претендира присъждане на направените разноски за заплатени възнаграждения на вещите лица, съобразно списък представен пред първата инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС, процесуалния представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба, оспорва постъпилите по делото отговори на ответните страни – Общинска избирателна комисия – Столична община и Местна коалиция ГЕРБ/СДС. Поддържа заявеното искане, със съдебния си акт Върховния административен съд да обяви за недействителен избора за кмет на Столична община или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. В проведеното съдебно заседание, касационния жалбоподател прави искане да се отмени атакуваното решение на Административен съд София - град, с което е потвърдено решението на Столичната общинска избирателна комисия за обявяване на резултата от местните избори. Излага съображения, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, противоречи на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил повечето от аргументите и твърденията, които са изложени в жалбата, нито са обсъдени огромното количество доказателствен материал, които е приложен, което е довело до установяване на фактическа обстановка, която изобщо не кореспондира с реалните факти по делото и по изборите. Представени са писмени бележки. Ответната страна – Общинска избирателна комисия – Столична община /ОИК - С0 представлявана от П. Витанова е депозиран писмен отговор на касационната жалба. В същия са изложени твърдения за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционния съд е преценил и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Твърди, че всички възражения на жалбоподателите са надлежно разгледани и обсъдени, представени са многобройни писмени и гласни доказателства като изложеното в касационната жалба съдържа оплаквания без да се сочат конкретни оплаквания и факти, които да отговарят на предвидените в чл. 209 от АПК отменителни основания. При подробно изложени съображения прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционната решение да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. В открито съдебно заседание пред ВАС, процесуалните представители на ОИК оспорват жалбата и отново молят същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - Й. Фандъкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна – Местна коалиция ГЕРБ/СДС чрез процесуалните си представители адв. Г. Георгиев и адв. С. Христова е депозиран писмен отговор, в който е застъпено становището, че съдебният акт е законосъобразен и правилен. При подробно изложени съображения правят искане да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди като законосъобразността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 733 от 07.02.2020 г., по адм. дело № 12751/2019 г. на Административен съд София - град, е потвърдил решение № 1231 – МИ от 04.11.2019 г. на Общинска избирателна комисия в Столична община, с което на основание чл. 87, т. 26 и чл. 452 от ИК, е обявен за избор за кмет на Столична община Й. Фандъкова. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд, в атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, при задълбочено изследване фактическата обстановка, анализирал е събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действал в законен състав, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ИК. Установено е, че решението на административния орган е взето на заседание с необходимия кворум и мнозинство и в съответствие с нормата на чл. 85 от ИК и е постановено в предвидената от закона писмена форма. В решението си съдът е анализирал относимите правни норми отнасящи се за реда за конституиране на избирателните комисии, административния ред за обжалване на техните решения, редът за вписване на постъпилите жалби и сигнали, отразяването на особените мнения на СИК и ОИК и вписване на протоколите по чл. 438, ал. 3 от ИК в протоколите на СИК и ОИК, които са официални удостоверителни документи, гарантиращи прозрачността и законността на изборния процес. Приел е, че изборният процес е така организиран, че всеки настъпил юридически факт, относим към законосъобразността на изборната процедура следва да бъде обективиран в писмена форма, като в някои случай това е форма за действителност, а в други форма за доказване. Следователно, писменото начало дава основание да се приеме за настъпил онзи юридически факт, за удостоверяване на който не е съставено писмено доказателство в хода на изборния процес като изключение би било установяването посредством гласни и други доказателствени средства на такова нарушение, представляващо престъпление. Съдът е приел, че в настоящия случай не са били установени такива и следва да се съобразят по делото събраните писмени доказателства и съответствието им с изготвената съдебна експертиза и гласни доказателства, събрани посредством разпит на петима свидетели. На следващо място съдът е приел, че съобразно Изборния кодекс, протоколите на СИК и ОИК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като същия се осъществявал въз основа на отбелязвания в официалните удостоверителни документи, съставяни във всяка фаза – протоколи на СИК и ОИК, постъпили писмени жалби, обективирани писмено особени мнения на членове на СИК и ОИК и други. Прието е, че протоколите, който съставят СИК, в които установяват резултатите от гласуването чрез преброяване за съответния вид избори са в три идентични екземпляра и когато в същите няма отразени постъпили в изборния ден жалби и сигнали и взетите по тях решения няма възражения и забележки, няма отразени и приложени особени мнения, няма съставяни и приложени протоколи по чл. 438, ал. 3 от ИК е прието, че не са допуснати нарушения. Административният съд е установил, че в настоящия случай липсват данни за преустановяване на гласуването поради съществени нарушения на изборния процес по реда на чл. 222, ал. 1 от ИК. В съдебното производство по чл. 459 от ИК оспорването на изборните резултати е обвързано с оспорването на данните в протоколите на СИК, съответно на ОИК, но в настоящия случай такова оспорване на протоколите в частта, относно действителността/недействителността на бюлетините не е правено от членовете на СИК по съответния ред, въз основа на което съдът не е допуснал повторно преброяване на бюлетини в някоя от 1611 СИК. На следващо място, съдът е открил производство по реда на чл. 193 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ по отношение на протоколите посочени в жалбата и допълнителната молба. Направен е извода, че поради липсата на особени мнения, възражения, жалби и сигнали част от установените в протоколите на СИК поправки са извършени от членовете на СИК при предаването на протоколите, а други са направени при оформяна на протоколите, което пък от друга страна обяснявало различието между част от представените на застъпниците протоколи с окончателните такива, предадени в ОИК – Столична, съответно ЦИК. Съдът е приел, че поправките в протоколите представляват отстраняване на очевидни фактически грешки, съгласно чл. 441, ал. 2 от ИК, което може и да се извърши след обявяване на резултатите от СИК. А съобразно разпоредбата на чл. 441, ал. 5 от ИК е прието, че неподписването на протокола от член на СИК до някои от поправките не обосновава извода за недействителност на протокола. По отношение правото на участие в изборния процес на застъпници, наблюдатели, представители е гарантирано в изборния ден. Същите присъстват по време на гласуването в СИК, при отварянето на изборните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимост и в етапите, които следват приключването на изборния ден, в това число при предаването на бюлетините и останалите книжа. Контролът на участниците в изборния процес е гарантиран с правото им на участие с жалби и сигнали за допуснати нарушения. Съдът е приел, че жалбоподателите в развилото се пред първа инстанция съдебно производство не са представили доказателства за постъпили сигнали и жалби за наличие на нарушения при предаването на протоколите от СИК на ОИК и при въвеждане в избирателните комисии и изчислените пунктове на данни от протоколите с резултатите от гласуването на СИК. Недоказано е останало наличието на подписи, положени от лица, които не са посочени в съответните официални документи, съдът е приел, че приетите по делото доказателства, в това число протоколи на СИК и ОИК – Столична са истински документи, подписани от издателя им. Съдът е приел, че във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК установените в протоколите на СИК поправки са извършени в съответствие с чл. 445, ал. 5 от ИК и не оборват тяхната материална доказателствена сила. На следващо място съдът е приел, че е спазена процедурата по предаване на екземплярите от протоколите от СИК на ОИК. Съставени били приемно - предавателни разписки подписани от отговорните лица за всички протоколи на СИК. По делото е била приета комплексна съдебна компютърно – техническа експертиза / СКТСЕ /, която не е била оспорена от страните и съдът е кредитирал напълно извода, изложен в заключението на вещите лица и приел за коректни данните въведени в протокола на ОИК - Столична. При липса на разминаване с отразения брой гласове в заключението, съдът е приел за правилни математическите изчисления, направени в протокола на ОИК Столична и установеното като изборен резултат, респективно факта на разлика в полза на печелившия кандидат под № 68 пред кандидата с № 75 от 20 366 гласа. На следващо място общия брой на избирателите, включени в избирателните списъци за "Първи тур" на изборите за гр. София е в размер на 1 064 705. А от експертизата е било видно, че общия брой на избирателите, включени в избирателния списъци за "Втори тур" на изборите в гр. София, възлизат на 1 064 772 човека, а от последния ред на колона 11 от приложената Таблица № 1 и от сайта на ЦИК е налице разминаване с данните посочени в протокола на ОИК – Столична, където са посочени 1 062 823. От извършения анализ и проверка на всички 1611 избирателни протоколи, съставени от СИК, експертите са констатирали, че съгласно т. 1 "б" от част II от същите, подадените декларации по чл. 408 от ИК са 3082 човека – избиратели, подробно описани в колона 3 на приложената таблица № 2 съгласно съставения протокол на ОИК - Столична и от сайта на ОИК, действителния брой на подадените от гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз декларации по чл. 408 от ИК, до общинските администрации по адрес на пребиваване на територията на съответното населено място, включени в избирателните списъци за Първи и Втори тур, възлизат на 45 човека, подробно описани в кол. 4 на приложената таблица № 2. Съдът е приел, че броят на избирателите, подали декларации по чл. 408 от ИК е 45 броя, като разликата с данните изложени в протокола на ОИК – Столична 3082 избиратели се дължи на техническа грешка, която няма как да се отрази на данните за броя на гласувалите лица или на начина на гласуването. Съгласно приетата експертиза е бил установен и алгоритъма на проверката на протоколите, предадени на ОИК – Столична, съгласно методическите указания от ЦИК, като от проверката се установява, че системата е работила коректно в изборния ден. По наведените допълнителни възражения съдът е изложил съображения, че твърденията в жалбата отнасящи се до разминаване между данните, записани в избирателните списъци, част Първа и Втора, съгласно протокола на ОИК и тези в сайта на ЦИК, както и че липсват всички подписи на членовете на ОИК е прието да не се обсъждат, доколкото кандидата Манолова е допусната като кандидат, класиран на второ място на първи тур от изборите. На следващо място съдът е приел, че не се установява по категоричен начин наличието на каквито и да било нарушения, свързани с преброяването на недействителните бюлетини. Писмени доказателства в тази насока липсват, липсва и оспорване по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК на начина на отразяване на недействителните бюлетини в нито един протокол на СИК, а разпитаните в тази насока петима свидетели не са дали показания в тази връзка. Първоинстанционния съд е установил, че действително в протокола на ОИК от 04.11.2019 г. липсва посочена жалба или сигнал, подадена до комисията, което не отговаря на действителното фактическо положение, предвид представените по делото сигнали и жалби, като в нито един от тях не се е твърдяло неотразяване на оспорване на отразяването на бюлетини като действителни или недействителни в отделни СИК. Следователно съдът е приел, че при липса на доказателства за действителното масово купуване на гласове в изборните СИК, съдът не е намерил, че е възможно да се установи такова опорочаване на подадените действителни бюлетини за спечелилия кандидат, което да преодолее разликата на гласовете. На следващо място е установено, че действително е било допуснато нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 4 от ИК, тъй като не е бил допуснат упълномощеният представител на ИК Н. Вапцаров в зала "Арена Армеец", също така няма спор, че в залата са били допуснати застъпници на ИК. По твърдените за оповестяване на резултатите от различни социологически проучвания в изборния ден, то е прието, че няма данни за такива. А по твърдените че броят на вписаните избиратели "под чертата" в допълнителната страница на избирателните списъци в изборния ден е 7 770, но по делото не било установено каквото и да било нарушение при вписването на тези лица. На следващо място, за действително установеното различие в данните записани в някой от протоколите на СИК и тези предоставени на застъпниците, съдът е приел, че във всички случай на отклонение между окончателния вариант на протоколите на СИК и тези на застъпниците, следва да се счита за правилен и относим този изложен в оригналите на СИК. Съдът е приел, че изложените хипотетични тези за това какъв би бил резултата, ако вотът не бил "контролиран" или "купен", няма как да се възприемат от съда, тъй като липсват доказателства в тази посока. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е бил наведен довод насочен срещу недействителност на изборните списъци, предвид липсата на подписи на съответните длъжностни лица. Съдът приема, че същото не е направено своевременно, а отделно това от тези списъци не са представени в цялост. В заключение първоинстанционният съд е приел, че не се установяват нарушения, които да опорочават вота в такава степен, за да се установи резултат различен от посочения в обжалваният административен акт. Приел е, че протоколите на СИК представляват валиден официален документ, който се ползва с доказателствена сила по отношение на установените в същия факти и обстоятелства и същите не бяха оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Прието е, че всички протоколи приети по делото, както и на ОИК – решение и протокол не страдат от съществени пороци от формална страна и са валидни като установените със същите факти и обстоятелства се приемат за безспорно установени. Съдът е приел, че в хода на изборния процес не са допуснати такива нарушения, които биха обусловили недействителност на изборния резултат, определен с административния акт. Въз основа на извършена цялостна проверка на основание чл. 168, ал. 1 до ал. 5 от АПК съдът е установил, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, като не е налице нито едно от отменителните основание по чл. 146 от АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно. Противно на оплакванията на касаторите, съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните твърдения на страните, доказателства по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е наведения в касационната жалба довод, че в нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал ОИК – Столична да бъде представлявана по делото от трима членове на комисията, които не са били оправомощени по предвидения в Изборния кодекс /ИК/ ред и правила, определени в относими решение на ЦИК, както и че съдът е приел по делото и е съобразил в решението си депозираните пред него становища на ОИК, които били подписани единствено от председателя на ОИК, като същите не са били приети и оформени по предвидения в ИК ред. В производството пред административния съд, ответникът ОИК - Столична община е представлявана от председателя и съответно от член на комисията, изрично определени като процесуални представители на ОИК пред АССГ съгласно решение № 742-МИ от 30.09.2019 г. на ОИК - Столична /л. 107 от делото/. За прецизност следва да се посочи също, че по делото е представено и извлечение от протокол № 13/30.09.2019 г., /л. 403 / от проведено заседание на ОИК. Видно от същия в т. 3 на дневния ред е прието решение, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от ИК във връзка с чл. 32, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и с оглед необходимост от осъществяване на процесуално представителство на ОИК по постъпили жалби срещу решения на ОИК - Столична община са определени девет от членовете на ОИК за процесуални представители. В тази връзка следва да бъдат отчетени разпоредбите на чл. 76, ал. 2 ИК, според който общинската избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи - от определен с решение на комисията заместник - председател, секретар или член, и общото правило на чл. 17, ал. 1 АПК, че колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа, а според ал. 3 - пред съда могат да се представляват по пълномощие, по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК предвижда, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. В настоящия случай следва да се приеме, че ОИК е колективен административен орган, като е препоръчително членовете й да са юристи /чл. 80, ал. 2 ИК/. Извършеното в случая процесуално представителство от председателя и член на ОИК по силата на нарочно решение, както и подаденото становище в развилото се пред административния съд производство, са осъществени от лице, носител на представителна власт. Направеното в касационната жалба позоваване на решение № 1685 – МИ от 20.11.2019 г. на ЦИК, съгласно което са приети основания за провеждане на заседания от общинските избирателни комисии (ОИК), за периода 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до края на мандата ОИК провеждат заседания в изрично изброени точки, като в т. "з" е посочено приемане на писмено становище по насрочени срещу решението на ОИК съдебни дела е ирелевантно в настоящия случай. При внимателен прочит на соченото решение в неговата цялост, а не в извадени от контекста точки е видно, че същото е указано в кой случай ОИК провежда заседание, като от подточка "А" до под точка "К" са посочени хипотезите, при които същата следва да вземе решение. В цитираните подточки не е посочена хипотезата по оспорване решение на ОИК, с което е обявен избора на кмет на съответна община. Също така следва да се прецизира, че касационните жалбоподатели и пред първата съдебна инстанция са депозирали своята жалба на 11.11.2019 година, предвид кратките срокове предвидени в ИК първото съдебно заседание по делото е било насрочено на 21.11.2019 г., а цитираното от касаторите решение е прието на 20.11.2019 година. Неоснователен е релевирания довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е съобразил хипотезата на чл. 459, ал. 7 от ИК, тъй като са били обсъждани в мотивите на решението етапи от изборния процес, които не са предмет на оспорване в жалбата, а самите твърдения и оспорвания, направени в жалбата са разгледани твърде общо. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и се е произнесъл за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдил е етапите на изборния процес в обжалваното съдебно решение по отношение изготвянето, приемането и проверката на протоколите от СИК въз основа на които е издаден обжалваният административен акт. Следователно може да се обоснове извода, че административният съд правилно е изследвал процедурите, чрез които се стига до изборния резултат и не е налице твърдяното нарушение на чл. 459, ал. 7 от ИК. На следващо място, неоснователно е възражението на касаторите, че съдът не е съобразил допуснатите нарушения при вписване на допълнителни избиратели. Обективно административният съд е установил, че общият брой на избирателите, включени в избирателните списъци за "Първи тур" на изборите в гр. София, е в размер на 1 064 705 човека, а включените в избирателните списъци за "Втори тур" е 1 064 772 човека. Съдът е приел, че тези данни действително се разминават от посочените такива в протокола на ОИК – Столична община, където са посочени 1 062 823 избиратели, а от сайта на ЦИК е установено, че в раздел "Активност" са посочени 1 064 705 избиратели за първи тур и 1 064 772 за втори тур. На следващо място, в раздел "резултати" са посочени, че при обработени 100% СИК протоколи в ОИК – Столична за избор на кмет на Столична община са посочени 1 062 823 избиратели общо за втори тур, което е отразено и в протокола на ОИК – Столична. От приетата СКТСЕ, съдът е приел, че броя избиратели подали декларации по чл. 408 от ИК е 45 бр. Като разликата с данните изложени в протокола на ОИК – Столична е прието, че се дължи на допусната техническа грешка, която няма как да се отрази на данните за броя гласували лица или начина по които са гласували. Следователно от гореизложеното може да се обоснове извода, че не е допуснато съществено нарушение. Твърдените нарушения не са от степен, която да води до различен резултат от обявения, както и да променя вота на избирателите при провеждане на първия тур на изборите за кмет на Столична община. На следващо място правилно административния съд е приел, че направеното възражение за недействителност на изборните списъци не е направено своевременно, а отделно правилни са изводите на съда, че в случай, че някои от списъците не са пълни или да не са отразени правилно броя на избирателите в протоколите на ОИК съответно в сайта на ЦИК, то това нарушение не е съществено. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не извършил проверка на недействителните бюлетини. В настоящия случай, правилно първоинстанционния съд не е уважил това доказателствено искане, като се съобразил с решение № 9 от 26 ноември 2009 г. по конституционно дело № 8/2009 на Конституционния съд на Република България. Преценката на съда за допускане на повторно преброяване на гласовете са в случаите когато от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, каквито в случая липсват, видно от събраните по делото доказателства. Съдът законосъобразно е кредитирал приложените протоколи на избирателните комисии, като официални документи, удостоверяващи отразените в тях факти и обстоятелства. При липса на отбелязани в самите тях спорове за отчитане действителността на гласовете, правилно е счел за недопустимо повторното преброяване на всички протоколи на СИК в съдебното производство. В допълнение по отношение на изложения довод за взетото решение на ЦИК във връзка с постъпили сигнали за оставяне на индигиран отпечатък при гласуването с две бюлетини, по което ОИК не е дала указания на СИК, че такива бюлетини следва да се отчитат като действителни, настоящия съдебен състав приема за неоснователно. С разпоредбата на чл. 278, ал. 2, т. 8 от ИК е предвидено, че гласът е действителен, когато в бюлетината има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството, или когато върху нея има механични увреждания или зацапвания. Следователно дори да е налице оставяне на индигиран отпечатък при гласуването с две бюлетини, то същите следва да се приемат за действителни въз основа на посочената правна хипотеза от ИК, а още повече, както правилно е приел първоинстанционния съд е приел, че липсва оспорване по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК на начина на отразяване на недействителните бюлетини съобразно протокол на СИК. Не на последно място следва да се посочи за правилен извода на първоинстанционния съд, позовавайки на протоколите въз основа на които е издадено Решение № 1231 – МИ/04.11.2019 г. за избор на кмет на Столична община, където са отчетени недействителните бюлетини на кандидата М. Манолова, а именно 971. В случай че се приеме, че всичките са действителни, то броят им е незначително малък в сравнение с разликата между двамата кандидати е 20 366 гласа, който неможе да се промени. Неоснователен е довода за съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в отказ на съда да разгледа посочените нарушения при поправка на протоколите с резултатите от гласуването в конкретно посочени СИК. Съдът е открил производство по оспорване на протоколите на СИК, но е оставил без уважение направените в тази връзка доказателствени искания, в това число съдебно техническа експертиза, комплексна съдебно - математическа и компютърна експертиза, съдебно – техническа и графична експертиза и проверка на отрязъците. Съдът отхвърлил направените доказателствени искания - с протоколно определение от 21.11.2019 г., а в обжалвания съдебен акт на стр. 15 е изложил мотиви, че по искане за назначаване на СТЕ, която да бъде извършена от вещи лица юристи, която да се запознае с протоколите и избирателните списъци и да извърши вместо съда преценка, относно валидността им е прието за недопустимо в производството по АПК и ГПК. Постановеното в протоколното определение, а и в последствие посочено и в обжалвания съдебен акт е правилно и обосновано. Поради това, неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с отказа му да допусне поисканата от жалбоподателите експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Когато поставените въпроси са неотносими към установяване на релевантни за спора факти, когато тези въпроси предполагат отговори, заместващи правните изводи на съда, то те са недопустими. В случая отговорите на всички въпроси, които са формулирани към експерта не се нуждаят от специални знания. Съдът, при извършване на анализ на приетия доказателствен материал и съпоставката му с относимите нормативни разпоредби, следва да извърши преценка относно валидността и относимостта на същите и да изгради своите правни изводи. В случая, съдът може да формира точен правен извод и без изслушване на експерти. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. За прецизност следва да се посочи, че съдът е допуснал поисканата от жалбоподателите комплексна съдебнотехническа - математическа и компютърна експертиза, но с преформулирани от съда въпроси, като за същите е изложил надлежни мотиви в протоколно определение от 21.11.2019 г. /л. 247 – 249/. Неоснователено е твърдението на касаторите, че неправилно е прието от съда, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства за допуснати нарушения при предаване на протоколите от СИК на ОИК и въвеждането на данните в изчислителния пункт. В изборния процес е регламентирано участието на застъпници, наблюдатели, представители, същите могат да присъстват по време на гласуването в СИК, при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, при предаването на бюлетините и останалите книжа, при въвеждането и повторното въвеждане в изчислителния пункт на данни от протоколите с резултатите от гласуването на СИК. На същите следва да им бъде осигурена пряка видимост в горепосочените етапи, като контролът им е гарантиран, посредством правото да депозират жалби и сигнали за допуснати нарушения. Съобразно установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за постъпили сигнали и жалби за допуснати нарушения при предаването на протоколите от СИК на ОИК и при въвеждането в избирателните комисии и изчислителните пунктове приета с Решение № 988 – МИ от 25.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Столична. Още повече с приетата и неоспорена от страните експертиза се установява, алгоритъма на проверка на протоколите, предадени в ОИК - Столична, съгласно установените методически указания. Като от извършената проверка се е установило, че софтуерната система е работила коректно в изборния ден. Наред с горното и по отново наведения довод за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд относно допуснати нарушения при преценка на доказателствения материал събран по делото отнасящ се до неправомерни действия от назначените "технически сътрудници", които с поведението си са извършили поправки в протоколите на СИК е неоснователно. Съгласно писмо изх. №МИ-07-14/11.10.2019 г. на ЦИК /л. 290 от делото/, въз основа на мотивирано искане на ОИК и на основание т. 6 от решение № 616-МИ от 15.08.2019 г. на ЦИК е разрешено назначаването допълнително на 140 сътрудника, които да подпомагат дейностите на ОИК-Столична община по приемане на книжата и материалите от СИК. Ето защо така наведеното твърдение от касационния жалбоподател, че назначените технически сътрудници са извършили действия, които да са възложени на длъжностни лица натоварени въвеждането на данните от протоколите е останало недоказано. Забраната за отваряне на пликовете с протоколите до предаването им в ОИК обхваща етапа от приключване на работата на СИК до предаването им в съответната им ОИК, в случая на извършените технически действия от назначените технически сътрудници се отнасят до събиране на приетите от членовете на ОИК избирателни списъци, протоколи на СИК и приемно-предавателни разписки; предаване на изборните протоколи за сканиране и събиране на сканираните протоколи; проследяване вече движението на приетите протоколи и разписки между различните точки за обработка; разпластяване, сортиране на избирателните списъци, протоколи на СИК и приемно - предавателни разписки по райони, подреждане по секции; подготовка на съответните книжа за транспортиране и предаване в ЦИК и ГД "ГРАО"; подготовка на съответните книжа до седалището на ОИК. При така строго дефинираните функции на назначените поименно сътрудници, изпълнявани под контрола на членовете на ОИК не може да се приеме за действия, водещи до нарушение на изборния процес във фазата на въвеждането на данните от изборните протоколи. Действията на общинската избирателна комисия по отчитане на изборните резултати, са извършени съгласно Раздел ІІ от Методическите указания на Централната избирателна комисия по прилагане на Изборния кодекс от общинските избирателни комисии в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 27 октомври 2019 г., приети с Решение № 1112-МИ от 16 септември 2019 г. на ЦИК. В тази връзка и при извършените действия по събирането на доказателства относно твърденията на жалбоподателя за извършени действия от техническите сътрудници извън горепосочените са останали недоказани. В настоящата касационна жалба отново се навеждат доводи за допуснати нарушения на изборния процес, които са наведени и пред първоинстанционния съд, който правилно е приел, че не са ангажирани доказателства за постъпили жалби и сигнали за допуснати нарушения при предаване на протоколите от СИК на ОИК и при въвеждането в избирателните комисии и изчислителните пунктове на данните от протоколите, които настоящата инстанция изцяло споделя. За прецизност следва да се посочи, че с определение от 14.11.2019 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. Видно от приетите доказателства по делото така наведените доводи са останали недоказани. Неоснователен е последния довод изразяващ се в това, че съдът в нарушение на задължението му да обсъди наведените от страните твърдения и представени доказателства, както и да мотивира решението си, много общо е маркирал същественото нарушение на изборния процес от членовете на СИК при предоставяне по реда на чл. 442 от ИК на заверени копия от протоколите, без да са попълнени всички резултати от гласуването за кандидатите. Административния съд правилно е приел с оспорваното решение, че са налице различия в данните, записани в същите между някои от протоколите на СИК и тези предоставени по реда на чл. 422 от ИК на застъпници, също така правилно е установил, че са извършени поправки на очевидни технически грешки при спазване на изискванията на чл. 441, ал. 2 от ИК, като след обявяването на резултата от комисията като основание чл. 441, ал. 5 от ИК неподписването на резултата от член на комисията не го прави недействителен. На следващо място правилно съдът е приел, че получените от застъпниците копия от протоколите на СИК не са окончателни, тъй като нормите на чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК допускат да се правят поправки както на отразените в тях данни, така и при отстраняване на очевидни фактически грешки в тях. След като закона позволява това с посочените законови разпоредби, то извършването на поправки не е незаконосъобразно. Не са налице твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и се е произнесъл за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Указал е доказателствената тежест на страните, обезпечил е правото на защита на страните, включително и на жалбоподателя като му е предоставил възможност да ангажира доказателства така, както ги е поискал. При извършената проверка за приложението на материалния закон – ИК от АССГ, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията на които е потвърдено решението на ОИК, не се установяват визираните от касатора нарушения. Решението на първоинстанционния съд законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение. Изводите на АССГ са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на проведения избор и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на избора на кмет на Столична община, поради което решението е и обосновано. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АССГ жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претендираните от касационните жалбоподатели разноски следва да бъде оставено без уважение. Разноски не се претендирани от ответника и заинтересованите страни. По изложените съображения на основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,