Определение № 432 от 02.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 390/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П. И. от АК [населено място], срещу определение № 27 от 22.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 201/2011 г., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба, подадена срещу решение № 642 от 27.12.2010 г. на Плевенски окръжен съд по в. гр. д. № 1 091/2010 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, второ отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Пред първоинстанционния съд [фирма] [населено място] и предявил срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 5 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД за 3 167 лв. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което ПОС се е произнесъл по обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., е подадена 03.02.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. При тези фактически данни, определение № 27 от 22.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 201/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение