Определение № 950 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 812/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2260 от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 1058/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенски районен съд определение № 7563 от 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 6653/2012 г. за спиране на производството по същото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Същата съдържа и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответниците – М. З. Д. и Наргихан М. М. – не заявяват становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми в евро, чиято левова равностойност е под 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение