Определение № 370 от 04.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 340/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Д. С. Х. срещу определението от 02.03.2010 год. по гр.д. № 342/2007 год. на Софийския апелативен съд с което е оставена без разглеждане молбата и за отмяна на допуснатото обезпечение на предявен от С. община с.. Т. К. иск за сумата 57464.05 лв. Искът е предявен пред Софийски градски съд и по него е образувано гр.д. № 3417/2005 год. Именно в рамките на първоинстанционното производство е било допуснато с определение от 27.10.2006 год. обезпечението, чиято отмяна се иска. Молбата на Х. се основава на твърдението, че обезпечителната мярка „възбрана” е наложена върху неин недвижим имот, въпреки, че тя е трето лице по спора. За да остави молбата без разглеждане, въззивният съд е счел, че Д. Х. не е легитимирана да иска вдигане на обезпечението, тъй като не е страна по спора, за обезпечаването на който мярката е била допусната. В представен по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът В. К. изразява становище, че определението на САС е неправилно. Ответникът С. община не изразява становище. Частната касационна жалба на Д. Х. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. К. извод на САС по допустимостта на молбата е правилен. Както бе посочено по-горе, обезпечителната мярка е допусната по реда на чл.389 ГПК от Софийски градски съд. Компетентен да се произнесе по искането по чл.402 ГПК за вдигане обезпечението е съдът който го е допуснал, а не съдът пред който делото е висящо. Определението му би подлежало на въззивно обжалване, което изчерпва процесуалния контрол, поради това, че определението по чл.402 ал.2 предл.2 ГПК е аналогично с тези по чл.396 ГПК. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.