Определение № 1278 от 08.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Г. Т. и на Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К. (четиримата са правоприемници на починалия в хода на производството ответник Н. К. К.) срещу въззивно решение от 04.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 3153 /2007 г. на Софийски градски съд, г. о., ІІ г. с-в., с което по въззивна жалба на ищеца И. К. Г. е отменено решение на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което по искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК вр. чл.26,ал.2, изр.1,пр.2 ЗЗД на И. К. Г. срещу жалбоподателите в касационното производство е признато за установено, че договор за покупко-продажба на апартамент на ищеца, сключен във формата на индивидуализиран нотариален акт, при който Н. К. К., действащ като пълномощник на ищеца, е продал неговия апартамент на Е. Г. Т., е нищожен поради липса на съгласие и нотариалният акт е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК. Жалбоподателите Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К. твърдят, че решението е недопустимо – въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск и излагат основания за това; искат решението да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за недопустимото произнасяне, като се позовават на приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. за правомощията на ВКС, излагат подробни доводи за недопустимото произнасяне, като се основават и на ТР № 1 /2000 г. за въззивното производство. Жалбоподателят Е. Г. Т. твърди, че решението е недопустимо – въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, евентуално е неправилно и излага основания за това; иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за недопустимото произнасяне, като се позовава на приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г., излага подробни доводи за недопустимото произнасяне. Твърди също, че въззивнияг съд не се е произнесъл по наведено пред него възражение за изтекла погасителна давност, че дори не го е споменал в решението си в нарушение на чл.188 ГПК, с което е допуснал противоречие с ТР №1 /2000 г. на ОСГК на ВКС и посочено определение на ВКС. Ответникът в това производство И. К. Г. оспорва исканията за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбите. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е произнесъл по пороци в упълномощителната сделка, които не са въведени като основание на иска в първоинстанционното производство нито с исковата молба, нито с допълнително искане за изменение на иска. В исковата молба се твърди, че ищецът не е упълномощавал никога ответника Н. К. К. да продава собствения му апартамент от негово име и за негова сметка (на ищеца), както е записано в представеното пълномощно и следователно договорът за покупко-продажба на собствения му апартамент е сключен без негово съгласие, поради което по силата на чл.26,ал.2 ЗЗД е нищожен. Въззивният съд е приел въз основа на фактически твърдения на жалбоподателя - ищец направени пред него, че в момента на извършване на упълномощителната сделка той се е намирал в такова състояние на телесни страдания, което е довело до помрачено състояние, което изключва формирането на правно валидна воля, приел е, че упълномощителната сделка е опорочена, и че от това следва липса на воля и на фактически състав на договора за покупко-продажба, тъй като липсва съвпадане на насрещни волеизявления. От изложеното е видно, че наведеният от всички ответници процесуалноправен въпрос е обусловил решението на въззивния съд. И тъй като съгласно приетото в мотивите и в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.288 във вр. с чл.280,ал.1 ГПК ВКС следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на обжалваните с касационни жалби въззивни съдебни решения, изводът за съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо (въззивният съд да се е произнесъл не по предявения иск) е достатъчно основание решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Жалбоподателите Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К. са платили държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване в общ размер 30 лева от дължимите 120 лева, те следва да внесат още 90 лева в едноседмичен срок от съобщение, както и следва да внесат 256.90 лева държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в едноседмичен срок от съобщение. Е. Г. Т. следва да внесе 256.90 лева държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в едноседмичен срок от съобщение. Воден от изложеното съдът