Определение № 4177 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на „Ретро Авангард” ЕООД за изменение на решение № 1595 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело № 7983/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска отмяна на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение поради неотчитане на работата на юрисконсулта и прекомерност, алтернативно намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение на Община Хасково, като бъде приложен чл.37 от Закона за правната помощ вместо Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът – Община Хасково, в писмено становище, подадено чрез юрк. Делиев, оспорва основателността на искането и моли да бъде оставено без уважение. Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, разгледано по същество е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, е отменено решение № 546 от 30.06.2023 г. по адм.д. № 538/2022 г. на Административен съд – Хасково в частта, с която е отменен акт за прихващане или възстановяване № 14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Община Хасково, потвърден с решение № 53 Р-288-4#2/25.05.2022 г. на кмета на Община Хасково и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на дружеството. „Ретро Авангард“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Хасково разноски в общ размер на 4829,67 лв., от които разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4112,74 лв. за двете съдебни инстанции на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на разноски в съдебното производство по дела по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с предмет обжалване на акт за прихващане или възстановяване, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно тези разпоредби на администрацията се дължи еднократно юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ДОПК се явява специален закон спрямо АПК, с оглед на което приложима е разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, а не както твърди частният жалбоподател – чл.37 от Закона за правната помощ. В случая юрисконсултското възнаграждение е присъдено в минимално установения нормативно размер съгласно Наредба №1/2004г., поради което не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Напълно неоснователни са наведените доводи, че юрисконсулта е следвало да представи отчет за отработени часове по делото и доказателства за щатната си заплата, за да се определи размерът на юрисконсултското възнаграждение. Липсват такива нормативни изисквания, като е достатъчно разноските да са претендирани своевременно и органът да е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт по делото, което в случая е сторено. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд приема, че искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основаниечл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,