Определение № 1244 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. С. Р. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат П. К. против въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив № 1067/9.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1808/2010 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Районен съд-Карлово № 226/11.05.2010 г., постановено по гр. д. № 183/2010 г., с което e отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Л. С. Р. срещу Д. Л. Р. иск с правно основание чл. 139 вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 СК за присъждане на месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от м. 01.2010 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация Д. Л. Р. ЕГН [ЕГН] от[населено място] не е изразил становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да отхвърли иска като неоснователен въззивният съд е приел за установено, че ищцата /майка на ответника, на 72-годишна възраст, намалена работоспособност 78%, със заболявания: хипертонична сърдечна болест, мозъчно-съдова болест, артроза, състояние след травматични счупвания, двустранна старческа катаракта, хистеректомия на матката/, собствен доход от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 204.46 лв., близък до дохода на ответника, който е на 48-годишна възраст и е също с пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 297.32 лв. Ищцата притежава права в недвижим жилищен имот в [населено място], придобит по време на брака с покойния й съпруг, съставляващ къща, лятна кухня, навес и дворно място от 386 кв.м. Основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение не е налице. От страна на касатора не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Приложените към касационната жалба Р. № 464/12.05.1986 г., ВС, ІІ г. о. и Р. № 655/8.07.2002 г. по гр. д. № 279/2002 г., ВКС, ІІ г. о. не се поставят на обсъждане, тъй като не са относими към конкретния случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение