Определение № 345 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 277/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. И., С. Б. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. срещу определение от 09.11.2009 г., по гр.д. № 749 /2009 г. на П. окръжен съд, в частта, с която е отменена определение, с което е допуснатато обезпечение – възбрана искането за това е отхвърлено. Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно в обжалваната част, искат неговата отмяна и допускане на исканото обезпечение, предпоставките за което са налице. Ответникът по иска, чието обезпечение се иска, не изразява становище. Настоящият състав на ВКС намира следното: Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за недопустима: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК, от надлежни страни, но е процесуално недопустима. Определението, с което се допуска, респективно не се допуска обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК, не попада в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК, доколкото това определение има привременен, несамостоятелен характер. Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред В. касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като е отменил същото и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Това определение не е и от категорията на определенията по чл.274,ал.3, т.2, с които „се дава разрешение по същество на други производства". Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото. За този свой извод настоящият състав се основава и на приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСКГ на ВКС: че определенията по чл.315 и чл.321 ГПК (на които по действащия ГПК (от 2007 г.) съответстват тези по чл.396 и чл.402 ГПК) подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховния касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С оглед изложените съображения и извода, че обжалваното определение не попада в обхвата на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, настоящият състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество и В. от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на ВКС, І о. на г.к.