Определение № 424 от 08.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение08.12.2017reporting judge Зоя Атанасова
Ruling
Допълва определение № 360/20.10.2017 г. по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о. както следва: Осъжда Ц. П. И. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], бл. X., ап. X. да заплати на В. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 250 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Осъжда Г. Т. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на В. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 250 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Оставя без уважение молба вх. № 11814/30.10.2017 г., подадена от В. Н. Х. за допълване на определение № 360/20.10.2017 г. по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските в останалата й част. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 11814/31.10.2017 г. от В. Н. Х. за допълване на определение № 360/20.10.2017 г. по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о., като в полза на молителката се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата Ц. П. И. и Г. Т. В., чрез адв. А. Т. в писмен отговор са мотивирали становище за неоснователност на молбата. Считат, че производството по делото е образувано по подадена молба за отмяна на решение, постановено по жалба, подадена по реда на чл.435 ГПК, че в това производство не следва да се присъждат разноски на страните, че това обстоятелство следва да бъде зачетено и в рамките на производството по отмяна на постановения в същото съдебен акт. Поддържат, че не се дължат разноски на ответника по подадената молба за отмяна и поради спецификата на основанието, на което е прекратено производството по делото, че в случая не са приложими разпоредбите на чл.78,ал.4 ГПК. Според ответниците по молбата не са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на В.Х. и поради обстоятелството, че същата не е доказала реалното заплащане на същите в рамките на висящото производство по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о. Въведено е и възражение за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение от молителката, поради прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 30.10.2017 г. в едноседмичния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е частично основателна по следните съображения: С определение № 360/20.10.2017 г. по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о. са оставени без разглеждане като недопустими молба вх. № 11688/02.11.2015 г., подадена от Г. Т. В. чрез адв. А. Т. и адв.И. Ф. и молба вх. № 11689/02.11.2015 г., подадена от Ц. П. И., чрез адв. А. Т. и адв.И. Ф. за отмяна на влязло в сила решение № 454/03.08.2015 г., постановено по в.ч.гр.дело № 696/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и е прекратено производството по делото. С определението не са присъдени разноски в полза на ответницата по молбите за отмяна В. Х.. В производството по настоящото дело по подадените молби за отмяна ответницата – сега молител В. Н. Х. е подала писмени отговори, чрез адв. В. Л. и адв.П. Х. – двамата от Адвокатско дружество”Л. и Х.” със седалище в [населено място], в които подробно е мотивирано становище за недопустимост на подадените молби за отмяна. Във всеки от писмените отговори е заявено искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по в.ч.гр.дело № 696/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Към писмените отговори са приложени договори за правна защита и съдействие - № 010374 от 18.12.2015 г. и № 010375 от същата дата. Във всеки от посочените договори е отразено уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. По делото/л.241/ е приложено и преводно нареждане от 17.12.2015 г., от което се установява, че молителката В. Х. е превела по сметка на адвокатско дружество „Л. и Х.” сумата 1000 лв. с посочено основание по договори за правна защита и съдействие по гр.дело № 696/2015 г. на ПОС. Като взема предвид изложеното съдът намира, че ответницата по молбите за отмяна – сега молител е упълномощила двама адвокати да я представляват. В приложените по делото договори за правна защита и съдействие е посочен заплатен хонорар общо в размер на 1000 лв. - по 500 лв. за адв. Л. и адв. Х.. Като взема предвид разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК съдът намира, че в полза на молителката следва да се присъди адвокатско възнаграждение за един адвокат общо 500 лв. – т.е. по 250 лв. по всеки от договорите за правна защита и съдействие. В случая са приложими по аналогия разпоредбите на чл.78,ал.4 ГПК – молителката като ответник по молбите за отмяна има право на разноски и при прекратяване на делото. С определението от 20.10.2017 г. по настоящото дело съдът е оставил без разглеждане подадените молби за отмяна и е прекратил производството по делото. Следователно в полза на молителката следва да се присъди общо сумата 500 лв. направени разноски за адвокатски възнаграждения в производството по настоящото дело на основание чл.78,ал.4 ГПК. Съгласно чл.9,ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Когато адвокатът се явява в съдебно заседание, възнаграждението е не по-малко от 500 лв. В същата наредба не е предвиден текст за минимален размер на адвокатско вазнаграждение за изготвяне на отговор по молба за отмяна на влязло в сила решение. С оглед на това съдът намира, че приложимата разпоредба относно минималния размер на адвокатското възнаграждение е чл.9,ал.4 от Наредба № 1/2001 г. Съдът приема, че разноските, които следва да се присъдят на молителката, направени в производството за отмяна на влязло в сила решение по гр.дело № 2244/2016 г. на ВКС, IV г.о. е сумата 500 лв., която е сбор от адвокатските възнаграждения в размер на по 250 лв. по приложените два договора за правна защита и съдействие. Както се посочи по-горе в полза на молителката следва да се присъдят разноски за един адвокат по двата договора за правна защита и съдействие. Сумата от 250 лв. за един адвокат е под минимума, предвиден в чл.9,ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това е и неоснователно възражението на ответниците по молбата за намаляване, поради прекомерност на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение под сумата 250 лв. за един адвокат. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че следва да се допълни на основание чл.248 постановеното по делото определение № 360/20.10.2017 г. в частта за разноските, като в полза на молителката се присъди сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение – по 250 лв. в тежест на всеки от ответниците по молбата. В останалата част молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение