Определение № 4417 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4684/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от А. П. П., чрез пълномощник адв. М. П. от АК - Б., молба за отмяна на решение №107 от 03.06.2022 г. постановено по гр. д. №4651/2018 г. на ВКС и оставеното с него в сила решение № II-13 от 17.08.2018 г., постановено по възз. гр. д. №89 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1878 от 20.11.2017 г., постановено по гр. дело № 225/2016 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на молителя против Военно формирование 32890-Бургас: за заплащане на неизплатено обезщетение над размера от 47,41 лв. до 15351,91 лв. за фактически отработеното служебно време над установената месечна продължителност на служебното време при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсирани с почивка общо 3608 часа или 451 дни за периода от 01.04.2004 г. до 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата /15351,91 лв./ в разликата над 6,66лв. до размера 12416,31 лв. В молбата се сочи наличието на основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1,т. 4 ГПК. Твърди се, решението на Бургаския районен съд, въззивното решение на Бургаския окръжен съд, с което то е потвърдено и решение №107 от 03.06.2022 г. постановено по гр. д. №4651/2018 г. на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение, са постановени в грубо и явно противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС, което според молителя обуславя основание за отмяна по чл. 303, ал, 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна – Военно формирование 32890-Бургас, в писмен отговор по чл.306 ал.3 ГПК, взема становище за недопустимост, респ. за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В настоящия случай молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл.303 ал.1 ГПК, в това число посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК сочи, че заинтересованата страна може да иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В молбата за отмяна не са изложени обстоятелства, нито са посочени доказателства за наличие на това отменително основание. В настоящия случай молителят обосновава молбата си за отмяна с твърдения за противоречие на атакуваното решение с Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение, с което ОСГТК на ВКС уеднаквява съдебната практика, се различава от съдебните решения, постановени по индивидуални правни спорове по специфичното си съдържание и правни последици. По съдържание тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС - общо събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба. Спецификата на акта се проявява в дейността, която ОСГТК осъществява и която няма отношение към правоприлагане по конкретен правен спор, засягащо въпроси, ограничени в предмета на определено дело, независимо дали те ще се обхващат от силата на пресъдено нещо или ще засягат само преюдициални отношения, обуславящи спорно право и по тях няма да се разпростре силата на пресъдено нещо. Тази дейност е тълкувателна, насочена към изясняване действителния смисъл на правна разпоредба, като с реализирането й се дава разрешение на поставен правен въпрос, намиращо приложение при разглеждане и решаване на неограничен кръг правни спорове, за които се отнася нормата, предмет на проведеното тълкуване. Противоречието между приетото от съда казуално тълкуване на правна норма по конкретен правен спор, приключил с влязло в сила решение и задължителното тълкуване на същата норма с тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение, което се квалифицира като нарушение на материалния закон. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, между които нарушението на материалния закон не е предвидено като отменително основание. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.