Определение № 450 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4439/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№4655/14.5.2013 г., подадена от М. Д. Д. от [населено място], против определение №97/11.4.2013 г. по гр.д.№2136/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молба, вх.№12196/10.12.2012 г., подадена от М. Д. Д. от [населено място], за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на определение №761/19.11.2012 г. по ч.гр.д.№686/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №761/19.11.2012 г. по ч.гр.д.№686/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., не е допуснато до касационно обжалване въззивно определение №1397/05.9.2012 г. по ч.гр.д.№996/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Д. Д. против определение от 20.01.2012 г. по гр.д.№42/20912 г. по описа на Видинския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса. Срещу посоченото определение е подадена молба за отмяна от М. Д. Д., на основание чл.303, ал.1, т.-2 ГПК, която е оставена от без разглеждане от тричленен състав на ВКС, ІV г.о. по горепосоченото дело. Съдът е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като определението, чиято отмяна се иска съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос и не касае материално правоотношение между страните. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба К. А. М. от [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на тричленния състав на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о. е правилно. Същото е в съответствие с приетото в т.т.1 и 2 от ППВС №2/1977 г. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,