Определение № 3851 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Б. В. срещу определение № 215 от 07.02.2025 г., постановено по административно дело № 31/2025 г. от Административен съд Перник, с което е върната подадената от него искова молба, с което е предявен иска прогласяване на нищожността на решение № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000 г. по описа на Върховния административен съд с правно основание чл. 128а АПК като недопустима и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящия частен жалбоподател, с която същият е претендирал на основание чл. 128а от АПК да бъде прогласена нищожността на решение № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на ВАС. За да остави без разглеждане исковата молба, с посоченото правно основание по чл. 128а от АПК, АС Перник приема, че същата е процесуално недопустима, тъй като решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е било предмет на касационна проверка, в рамките на която касационната инстанция е разгледала и въпроса за нищожността на съдебния акт, като е приела, че решението е валидно. В този случай искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е недопустим, поради което съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Съдът е установил и факта, че с влязло в сила решение № 133 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело № 162/2023 г. АС Перник е отхвърлен предявеният от него иск за обявяване на нищожността на решение № 10035 от 20.12.2001 г. постановено по адм. дело № 4733/2001 г. на ВАС, с което Петчленен състав е оставил в сила решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена - № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на ВАС. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че предявеният пред него иск е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд или Върховния административен съд, е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. В случая, безспорно е установено, че решение № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на Върховен административен съд, чиято нищожност се иска, е било предмет на касационна проверка от Върховния административен съд, петчленен състав, който с решение № 10035 от 20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001г. го е оставил в сила. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че въпросът за валидността на съдебното решение, не може да бъде пререшаван по исков ред, след като е налице редовно проведено съдебно производство за касационната му проверка, в това число и за валидността му. Наведените в частната жалба доводи, че в случая не са налице предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК и по чл. 299, ал. 2 ГПК, предвиждащи, първата задължение на съда да провери редовността на жалбата, а втората, че повторно заведено дело се прекратява от съда са неотносими към предмета на делото, тъй като производството е прекратено единствено поради недопустимост на жалбата предвид разпореденото в чл. 128а АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение