Определение № 884 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Аврамов от град Варна, подадена против определение от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело № 646/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо с изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответникът оспорва жалбата в писмено възражение. Заинтересованата страна –„Кемобау Интернационал“ ООД-София, не взема становище. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Аврамов от гр. Варна срещу писмо с изх.№66-00-117/07.03.2022г. на Агенция по вписванията/АП/, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Кемобау Интернационал“ ООД, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.Твърди се, че подал заявление №66-00-117/08.02.2022г. – Приложение №2, за изтриване на лични данни до АВ – като администратор на лични данни. Посочил, че в публикувания дружествен договор били достъпни личните му данни– име, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидност и постоянен адрес, подпис.Нямало законово основание администраторът да обработва личните данни чрез публикуването им до неограничен кръг от хора, а това създавало безпокойство и опасност за личната неприкосновеност на жалбоподателя.Възможно било трети недобросъвестни лица да използват личните данни за противозаконни цели. С оспореното писмо жалбоподателят бил информиран, че обработването на личните му данни чрез публикуването им представлява законово задължение. Посочвало се още, че при вписването на дружеството не бил представен екземпляр на дружествения договор със заличени данни, като жалбоподателят може да представи, към подаденото заявление със соченият вх. номер, екземпляр от дружествения договор със заличени данни и да заплати държавна такса, за да бъде уважено подаденото заявление. За да отхвърли оспорването съда приема, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а е има уведомителен и информативен характер. Не се касае за отказ да бъдат заличени данните, а разяснение на процедурата която Аврамов следва да спази, за за бъде удовлетворено искането му. Така постановеното определение на АС-Варна е неправилно. В подаденото от А. Аврамов заявление до Агенция по вписванията, Търговски регистър изрично се сочи, че заявителят, в качеството си на субект на данни, упражнява правото си на изтриване/заличаване на отнасящите се до него лични данни, които се съдържат в публикувания по партидата на „Камобау Интернационал"ООД дружествен договор, раздел „Актуален учредителен договор“, Търговски регистър. Безспорен факт по делото е, че както към момента на подаване на заявлението, така и към момента на постановяване на определението на първоинстанционния съд, обявеният по партидата на дружеството актуален дружествен договор съдържа лични данни на физическо лице- жалбоподателят, посочен като съдружник и управител на дружеството. Правото на изтриване на лични данни на субектите на данни е изрично уредено в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. Видно от съдържанието на заявлението, А. Аврамов е упражнил това свое право, което черпи пряко и непосредствено от Регламент (ЕС) 2016/679 в качеството си на физическо лице, субект на данни. Считано от 25.05.2018 г., Регламентът в своята цялост се прилага пряко в държавите членки, за които се въвежда единна стройна система от мерки, изисквания и правила с оглед гарантиране на правата на субектите на лични данни и защитата на предоставените им лични данни.Изяснен в случая е въпросът относно задължителната правна сила и непосредствено действие на разпоредбите на Регламента спрямо субектите на вътрешното право на всяка държава членка, считано от 25.05.2018 година. Спорният момент е във връзка с приложимостта на тези разпоредби в процесния случай и взаимодействието им с други специални разпоредби на вътрешното право, а именно – тези на ЗТРРЮЛНЦ, с които се регламентира производството по вписване на обстоятелства и обявяване на актове, подлежащи по закон на вписване, респ. – на обявяване, и отнасящи се до търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Предметът на всеки правен спор се определя от наведените пред съдебната инстанция конкретни фактически основания, на базата на които се формулира определено искане до съда, в защита на претендирано нарушено субективно право или законен интерес. В конкретния случай, производството пред АС-Хасково е образувано по жалбата на А. Аврамов от гр. Варна срещу писмо с изх.№66-00-117/07.03.2022г. на АП, с оплакване за нарушено право на изтриване на лични данни съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотезата на параграф 1, б. „г“ от същата разпоредба – „личните данни са били обработени незаконосъобразно“, алтернативно на основанието по чл. 17, параграф 1, б. „б“ – „субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването“. При подобно сезиране, административният съд е следвало да разгледа жалбата на Аврамов именно като такава срещу администратор на лични данни (какъвто безспорно представлява Агенция по вписванията – обстоятелство, неоспорено от ответната страна по делото), с искане за установяване на нарушено право на изтриване съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, което жалбоподателят е упражнил вследствие твърдяното от него незаконосъобразно обработване на личните му данни чрез обявяването им по партидата на Дружеството до неограничен кръг субекти, без наличие на някое от основанията за законосъобразно обработване, изчерпателно установени в списъка по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В жалбата си до първоинстанционния съд частния жалбоподател е развил подробни съображения в тази насока, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, относима към въпроса за защита на личните данни в рамките на регистърното производство по вписване на обстоятелства и обявяване на актове в ТР и РЮЛНЦ. Неправилна е преценката на първоинстанционния състав, че заявената от А. Аврамов пред Агенция по вписванията, Търговски регистър претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра дружествен договор може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. Фактите по делото сочат, че с подаване на заявлението си до Агенция по вписванията жалбоподателят е действал не в качеството на представляващ Кемобау Интернационал"ООД, т.е. от името на дружеството, а в личното си качество на субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на Регламента лица, в полза на които са признати правата по чл.чл. 15–22 от същия с оглед осъществяване обработването на личните им данни съгласно установените принципи и норми. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към представяне на препис от дружествен договор, в което личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган на практика е постановил отговор, с който е отказал да разгледа искането за изтирване/заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на дружеството, следователно оставено без уважение е искане с правно основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая, административният орган и първоинстанционният съд погрешно са изтълкували искането, като са приели, че търсеният от А. Аврамов краен резултат – заличаване на личните му данни от публикувания по партидата на дружеството актуален дружествен договор, следва да бъде постигнат по реда на регистърното производство, регламентирано в ЗТРРЮЛНЦ. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав. Налице са две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. В случая това е дружеството, в което жалбоподателят е съдружник – „Кемобау Интернационал "ООД, което е представило за обявяване в Търговския регистър актуален учредителен договор. От друга страна, са предвидените в чл.чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че редът по ЗТРРЮЛНЦ не представлява процедура/ред за упражняване на права от субекти на данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, а регистърно производство със страни Агенция по вписванията и съответния търговец. И в двата случая, Агенцията по вписванията е компетентният административен орган, пред който се развива съответното производство. При упражняването на правата на субектите на данни обаче следва да се има предвид, че в тежест на Агенцията, в качеството й на администратор на лични данни, попадат определени задължения и изисквания, свързани с осигуряване на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, в степента и обема, необходими за целите, за които се обработват личните данни. Така например, в чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че когато личните данни не са получени от субекта на данните (какъвто е настоящият случай, тъй като личните данни на Т. Цонев са получени от Агенция по вписванията със заявление, подадено от името на дружеството), администраторът предоставя на субекта на данните информация относно целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването (б. „в“), съответните категории лични данни (б. „г“), получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива (б. „д“) и други. Също така, съгласно чл. 12 параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът има задължението да съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22, като в параграф 3 е уточнено, че следва да предостави на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искането по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Предвид гореизложеното, като е приел ЗТРРЮЛНЦ за приложим закон по отношение на искането на А. Аврамов за изтриване на личните му данни и му е указал необходимите стъпки за действие в съответствие с този закон, изпълнителният директор на Агенция по вписванията на практика е игнорирал субективното материално право на жалбоподателя по смисъла на чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Неправилно административният съд е потвърдил този извод, като ръководейки се от нормативната уредба на ЗТРРЮЛНЦ е формирал становище за липса на постановен административен акт, съдържащ разпоредително властническо волеизявление, с което да се засягат или застрашават права и законни интереси на жалбоподателя. В конкретния случай, следва да се съобрази предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че пи нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния акт.Именно въз основа на тези разпоредби, гарантираща правото на достъп до съд на всеки субект на данни, който твърди нарушено право на законосъобразно и добросъвестно обработване на личните му данни, първоинстанционният съд е следвало да приеме за разглеждане по същество жалбата на Аврамов срещу процесното писмо.За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Това е така, тъй като в други случаи, различни от процесния, администратор на лични данни може да бъде частно търговско дружество, което няма признаците на държавен орган или орган с властнически правомощия, чиито актове да бъдат квалифицирани като индивидуални, общи или нормативни по смисъла на АПК. По тези съображения, като е приел жалбата на А. Аврамов за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното определение на АС-Варна следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на акт по същество на спора, съобразно сочените от жалбоподателя фактически основания и правни доводи.При преценката за основателност на искането на жалбоподателя с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 79, във вр. с чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът следва да съобрази разпоредите на Регламента, и по-конкретно (но не само) тези, закрепващи изискванията относно съдържанието на понятието „съгласие на субекта на данните“ (чл. 4, т. 11) и условията за даване на това съгласие, установени в чл. 7 от Регламента, за да може да се прецени като законосъобразно обработването на лични данни на основанието по чл. 6, параграф 1, б. „а“ от Регламента, във връзка със законово презюмираното в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ съгласие на лицата за обработване на личните им данни от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях посредством публикуването на представения за обявяване акт на дружеството - търговец без заличени лични данни на съдружниците – физически лица. При извършване на преценката за допуснато или не нарушение на правото на субекта на данни по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно – за наличие или липса на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя чрез обявяването им по партидата на дружеството до неограничен кръг субекти, решаващият състав следва да вземе предвид всички обстоятелства по случая, отнасящи се до предприетите от администратора на лични данни действия/бездействия по отправеното заявление, характера и вида на съответното обработване, срещу което е насочена претенцията на жалбоподателя, както и конкретните обстоятелства, при които същият е упражнил правото си да иска изтриване на свързаните с него лични данни. Релевантните за спора обстоятелства следва да бъдат оценени в светлината на приложимите материалноправни разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679, като бъде изяснен и въпросът за съответствието или несъответствие със същите на уредбата в ЗТРРЮЛНЦ, касаеща материя на защита на личните данни, към която административният орган препраща в отговора си на подаденото заявление от Аврамов. По искането за разноски, като взе предвид представените доказателства, касационният състав намира, че в случая следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, сочен в списъка за разноските, като Агенция по вписванията следва да бъде осъдена да заплати на Аврамов, сумата от 500.00 (петстотин) лева – минималния размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес., както и сумата 30 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕМИЛ ДИМИТРОВ Възприетият извод от мнозинството на състава е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, включително с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО. Законосъобразен е извода на АС-Варна, че писмо №66-00-117/07.03.2022г. не представлява ИАА по см. на чл.21 АПК. Писмото характер на властническо волеизявление, а указва какво следва да извърши търговското дружество „Кемобау Интернационал“ООД, съдружник в което е оспорващия /настоящ частен жалбоподател/ съобразно действащите материалноправни разпоредби, за да бъдат заличени личните данни на субекта на данни по см. на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Съгласно чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, когато в приложените към заявлението за вписване, заличаване и обявяване документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Такъв е настоящия случай спрямо приложения от заявителя дружествен договор, съдържащ лични данни, към съответното заявление в регистърното производство. В този смисъл предвид публичния характер на базата данни, съставляваща търговския регистър АВп е изпълнила задължението си по чл.11, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за осигуряване свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите, и следователно до делото на търговеца. Защитата на частта от базата данни на регистрите, които са личи по см. на чл.4, ал.1 от ОРЗД, е законодателно осигурено, чрез въведеното в чл.13, ал.6 изр. последно ЗТРРЮЛНЦ изискване към заявителя да представи към заявлението за вписване, заличаване и обявяване на заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон са заличени. В настоящия случай след като дружеството, в което частния жалбоподател е съдружник, инициирайки производство по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ не е изпълнило задължението си по чл.13, ал.6, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, представените от него актове, подлежащи на обявяване, са публикувани със съдържание еквивалентно на съдържащите се в тях данни, предвид разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ. При заявеното от частния жалбоподател желание за заличаване на сочената от него категория данни, това следва да се извърши по определения в приложимия закон –ЗТРРЮЛНЦ начин. Именно указание относно определения в закона ред за заличаване на лични данни в регистърното производство се съдържа в оспореното пред първостепенния съд писмо, поради което същото не ограничава права и не създава задължения за частния жалбоподател, т.е. не рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера, както правилно е приел АССГ. Налице е изрича материалноправна уредба относно реда за осъществяване правото на субекта на данни по чл.17 ОРЗД, и това е процедурата по чл.13, ал.6 вр. ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, по която е предвидено да се реализира изискването на чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал.1 на чл.2 от с.з. да се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на ОРЗД, в производството по глава втора ЗТРРЮЛНЦ. Установената в закона процедура по заличаване на определена категория лични данни обезпечава публичния характер на информацията в ТР(принцип на публичност по чл.11 ЗТРРЮЛНЦ), който характер означава, че обработването по см. на чл.4, т.2 ОРЗД на определена категория лични данни е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес по см. на чл.6, т.1, б. „д“ ОРЗД и е законосъобразно чрез прилагане на визираното по-горе условие по см. на чл.6, т.1 ОРЗД. Казано по друг начин, в хипотезата на последващо оттегляне съгласието на субект на данни за обработване на част от личните данни, дадено като основание за това обработване по см. на чл.17, т.1, б.“б“ ОРЗД, дори относимо към конкретния казус чрез заявеното от частния жалбоподател оттегляне съгласието посочените от него категории лични данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Кемобау Интернационал“ООД, неизпълнението на законова норма относно реда за осъществяването му би отрекло възможността за реализирането на правото на изтриване, предвид кумулативния характер на изискването на чл.17, т.1, б. „б“ ОРЗД, включващо липсата на друго правно основание за обработването. Горното налага извод, че обжалваното определение от 22.06.2022г. по адм.д.№646/2022г. по описа на АС-Варна трябва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. СЪДИЯ