Определение № 741 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 977/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. А. Х. и К. А. Ц. са подали касационна жалба срещу решение № 150 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 104 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2087 от 7.12.2009 г. по гр.д. № 4895 от 2008 г. на Плевенския районен съд. Правят оплакване, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК без да поставят въпрос по който считат ,че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС. Представят съдебни решения, в който е разгледано оригинерно придобиване на имоти при условията на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността. По подразбиране може да се стигне до извод, че считат ,че в отклонение от трайната съдебна практика съдът е разгледал въпроса за първично придобиване на правото на собственост. Ответниците М. Х. М. и П. Х. Г. не са депозирали отговор по касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. А. Х. и К. А. Ц. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Плевенския окръжен съд е уважил предявеният от М. Х. М. и П. Х. Г. против касаторите М. А. Х. и К. А. Ц. отрицателен установителен иск за право на собственост върху 1/3 идеална част от три броя земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне с решение № 201 от 5.01.1996 г. на ПК, [населено място] в полза на наследниците на А. Ц. И., починал, поч. на 5.05.1979 г. Към датата на възстановяване на земеделските имоти втората съпруга на наследодателя и майка на ищците М. Х. М. е била жива. М. М. е наследила 1/3идеална част от личното имущество на покойният си съпруг, като нейната част е равна на частите на двете му деца – касаторите. Няма спор, че след смъртта на М. нейната 1/3 идеална част е била наследена от нейните дъщери М. Х. М. и П. Х. Г.. Основния спорен въпрос е дали касаторите са придобили този съсобствен имот по давност след като са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 81, т. 25, н.д. № К- 4902 от 1998 г. и след като от 1998 г. са получавали рентата за целия имот. Въззивният съд обсъждайки събраните доказателства е счел, че правопогасителното възражение на касаторите за придобиване на целия имот на оригинерно основание не е доказано. Настоящия състав намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като доводите, които не навеждат в изложението и в касационната жалба се отнасят до необоснованост на решението, а не до различие на правоприлагането на разпоредбата на чл.79, ал.1 от закона за собствеността с практиката на ВКС, изразена в представените решения. По горните съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение