Решение № 5185 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2008 г.

Решение № 5185 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Общински съвет гр. Павликени Дончо Пенчев Дончев против решение № 304/4.08.2008 г., постановено по адм. дело № 293/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с която е отменена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, приета с решение № 37/31.01.2008 г. на Общинския съвет. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че с наредбата не се урежда по нов начин определянето на основата за изчисляване на таксата за битови отпадъци, в съответствие със забраната по чл. 68 ЗМДТ, затова е било безпредметно и необосновано да се представят мотиви за запазване на съществуващото правно положение. Твърди се също, че разпоредбата е приета в съответствие с решение № 22/18.12.2007 г. на Общинския съвет, с което е утвърдена план-сметката за разходите по чл. 66 ЗМДТ, като в това решение е посочено, че се приемат доводите на вносителя на предложението за невъзможността за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и че се запазва способа по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5 на Общинския съвет Павликени за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, отменена с решение № 37/31.01.2008 г. на ОбС Павликени. Затова, според касатора, са налице доводи за приложимостта на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Наред с това касаторът поддържа, че в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не е определено кой точно е основният начин за определяне на основата за такса за битови отпадъци. В конкретния случай оспорващият наредбата не твърди възможност за определяне на вида и количеството на битовите отпадъци, поради което това обстоятелство може да се приеме за безспорно. Счита, че съдът не е взел предвид всички доказателства представени по делото при преценката относно невъзможността за определяне на вида и количеството на битовите отпадъци. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на посочената разпоредба от наредбата на Общинския съвет. Ответната страна - "Балканкар Заря" АД гр. Павликени, представлявано от прокуриста Димитър Владимиров Иванчов, чрез пълномощника адв. Борислав Захариев оспорва жалбата. Счета, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е приложил правилно материалния закон като е приел, че определянето на таксата за битови отпадъци следва да стане по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и само при невъзможност за приложението му - по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Правилна е преценката, че не са изложени мотиви съм оспорваното решение, като такива липсват и в предложението на вносителя, тъй като то е свързано с одобряване на план-сметката по чл. 66 ЗМДТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отменена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, приета с решение № 37/31.01.2008 г. на Общински съвет Павликени. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорването на разпоредбата от подзаконов нормативен акт по реда на чл. 186, ал. 1 АПК е допустимо, поради това че жалбоподателят е юридическо лице, което притежава недвижими имоти на територията на гр. Павликени и дължи такса битови отпадъци за тези имоти, размерът на която се определя по начина, регламентиран от оспорваната наредба. Поради това за оспорващия е налице пряк правен интерес от оспорването. По съществото на спора съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета в противоречие с материалния закон, тъй като необосновано е приложен реда за изчисляване на такса за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, без да е установена обективна невъзможност за определянето й по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - според количеството битови отпадъци. Изложени са съображения, че на общинския съвет не е предоставена оперативна самостоятелност относно преценката кой от способите за определяне на този размер да избере, а само когато е невъзможно таксата за битови отпадъци да се определи по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, е допустимо размерът й да се определи по начина, регламентиран в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, за което е необходимо общинският съвет да изложи фактически основания и мотиви. В конкретния случай не са изложени мотиви относно невъзможността за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, както в решението за приемане на наредбата, така и в предложението рег. № РД02-02-318/24.01.2008 г. на вносителя кмета на община Павликени. Съдът е посочил, че са дадени указания за представяне на предложението за текст на наредбата, в отговор на което е представено само предложението от 24.01.2008 г. на кмета на общината за утвърждаване на план-сметка за разходите на общината във връзка с битовите отпадъци. Според съда, невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци не само че не е доказана, но и не е налице, което се потвърждава от представените по делото доказателства във връзка с възлагането и провеждането на обществена поръчка за събиране, транспортиране и депониране на битовите отпадъци на територията на община Павликени. Настоящият касационен състав на ВАС намира следното по така постановеното решение: С оспорения текст на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, приета с решение № 37/31.01.2008 г. на Общинския съвет, е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове върху основа, която за физическите лица е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, а за юридическите лица е равна на отчетната стойност на недвижимия имот, на базата на която се определя промил на пропорционалната такса, съгласно приложената тарифа (приложение № 3). Съдебното решение е недопустимо в частта, с която съдът е отменил разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, относно регламентирането на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица. Недопустимостта на съдебното решение се обуславя от недопустимостта на оспорването в тази част. Безспорно е, че оспорената пред съда разпоредба е разпоредба от нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорващият "Балканкар Заря" АД е юридическо лице, което обосновава правния си интерес от оспорването с факта, че притежава недвижими имоти на територията на община Павликени, за които дължи такса за битови отпадъци. Поради това че с оспорения текст от наредбата се регламентира реда за определяне размера на таксата за битови отпадъци, дължима от юридически лица, то с него са засягат пряко права и законни интереси на оспорващия и се създават задължения за него, поради което оспорването е допустимо в тази част, както правилно е приел и първоинстанционния съд. За оспорващия обаче не съществува правен интерес от оспорването на същата разпоредба в частта, с която се регламентира начина за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица. В тази част разпоредбата не засяга права и законни интереси, нито поражда задължения за оспорващия, който е юридическо лице. Предвид това, оспорването е недопустимо в тази част и съдът е следвало да го остави без разглеждане. Като не е сторил това, а е постановил съдебно решение по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а съдебното производство, образувано по оспорването на "Балканкар Заря" АД против разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени в частта, отнасяща се до определяне размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица - да бъде прекратено поради липса на правен интерес от оспорването. Въпреки че в касационната жалба не са направени твърдения или доводи за недопустимост на решението, касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за допустимостта на решението. В останалата част решението е допустимо и правилно. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план - сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Неоснователно касаторът поддържа, че не е установена поредност в прилагането на тези способи, тъй като в ал. 2 ясно е посочено, че се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Двата способа за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с наредбата. Затова правилно първоинстанционният съд е направил извода, че общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. След като е регламентирано в закона, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самата наредба, а такива липсват и в предложението на вносителя рег. № РД02-02-318/24.01.2008 г. Въпреки указанията на съда, не са представени доказателства, от които да се установява, че мотивите се съдържат в друг документ, представляващ част от преписката по издаването на наредбата. Затова обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че липсват мотиви, обосноваващи наличието на основания за приложение на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Не може да бъде споделено становище на касатора, че не е необходимо излагането на такива мотиви, след като не се променял реда за определяне размера на ТБО, регламентиран с действащата преди това наредба на общинския съвет - Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, приета с решение на ОбС № 9 по протокол № 2/26.02.2003 г. и отменена с решение № 37/31.01.2008 г. Предмет на съдебния контрол е разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени, приета с решение № 37/31.01.2008 г. на Общинския съвет, а не действащата преди нея наредба, поради което преценката относно спазването на материалния закон и в частност - съответствието с разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, следва да бъде направена именно на оспорения акт. Необходимостта от обосноваване на приложението на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е съществувала и при приемането на отменената наредба, но тази наредба не е оспорена пред съда и не е предмет на конкретното съдебно производство. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото било безспорно, че не може да се установи количеството на битовите отпадъци. След като от страна на търговското дружество "Балканкар Заря" АД се оспорва прилагането на реда за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, то имплицитно се оспорва и преценката за приложение на този ред. Наред с това, в производството пред първата инстанция оспорващият е изразил изрично становището, че е възможно да се определи количеството на битовите отпадъци (молба с вх. № 2348/17.05.2008 г. и становище на пълномощника в съдебно заседание на 4.07.2008 г.), като в тази връзка се е позовал на резултатите от процедурата по възлагане на обществена поръчка с предмет "Събиране, транспортиране, депониране на твърди отпадъци, поддържане и експлоатация на депо за ТБО и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Павликени", сключеният договор по която обхваща и 2008 г. По делото е представено и писмо от "БКС"ЕООД гр. Павликени, който е определен за изпълнител по посочената обществена поръчка, до "Балканкар Заря" АД, в което е посочено, че на територията на дружеството има 2 броя контейнери по 4 куб. м., единият от които се изхвърля ежеседмично, а другият - при повикване, т. е. количеството на отпадъците може да бъде определено. Освен това, след като в законови разпоредби - чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, е регламентирана последователност на приложение на способите за определяне на размера на таксата, за да бъде обосновано приложението на втория способ, административният орган е този, който следва да докаже наличието на основания за това. Неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 68 ЗМДТ, която предвижда, че не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината. В случая е приета нова наредба, а не са изменени разпоредби от действащата наредба. Освен това, наредбата за 2008 г. е приета в срока регламентиран в § 18 ПЗР ЗИД ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 110/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., според който общинският съвет определя размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. По изложените съображения, решението е правилно в частта, с която съдът е отменил разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от наредбата на общинския съвет в частта, касаеща регламентирането на начина за определяне размера на таксата за битови отпадъци, дължима от юридически лица. Разноски за настоящото производство не се възлагат, поради това че не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд,