Определение № 33 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г.

Софийският районен съд с решение от 7. 5. 2009 г. по гр. д. № 741/2005 г. е прекратил с развод брака на А. Н. и Т. Н., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на жената, предоставил родителските права над децата Е. и М. на бащата, определил режим на лични отношения между майката и децата, осъдил майката Т. Н. да заплаща издръжка 80 лв. за детето Е. и издръжка 60 лв. за детето М. и постановил тя да носи предбрачното си фамилно име В.. Софийският градски съд, с въззивно решение от 15. 1. 2010 г. по гр. д. № 5235/2009 г. е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно прекратяването на брака с развод и фамилното име на жената, прекратил производството в тази част и оставил в сила решението на районния съд в останалата част – за вината, родителските права, личните отношения на другия родител с децата, издръжката на децата и разноските по делото. Касационна жалба срещу въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, е подадена от ответницата по иска Т. В. Н.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване и решения на касационния съд. Ищецът по делото А. М. Н. оспорва касационната жалба като неоснователна и е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството относно допускането на развод и фамилното име на жената. Жалбоподателят представя изложение за допускане на касационно обжалване в тази част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационният съд счита за основателни исканията на двете страни за допускане на касационно обжалване на въззивното решение изцяло – в частта, обжалвана от ищеца и в частта, обжалвана от ответницата. Софийският градски съд, с обжалваното въззивно решение, се е произнесъл по въпросите за признаване на чуждестранно съдебно решение от българският съд, по въпроса за правното значение и последици на решението на кмета на район „П.” от 22. 12. 2006 г. за признаване на решението за развод между страните, постановено от Върховен съд, Т., О., за обвързващото действие на това решение спрямо българския съд и наличието или липса на правна възможност за пререшаване на въпросите, по които се е произнесъл чуждестранният съд. Всички тези правни въпроси са свързани с точното прилагане на закона и имат отношение към развитието на правото, тъй-като не е налице конкретна съдебна практика в тази насока – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд