Определение № 7217 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Военномедицинска академия, представлявана от процесуалния си представител по делото, за допълване на решение № 4575 от 11.04.2024 г., постановено по адм. д. № 6417/2021 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението е оставено в сила решение № 707 от 09.02.2021 г. по адм. д. № 2821/2020 г. на Административен съд София – град и е отхвърлена касационната жалба на КЕВР. Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в касационното производство. Доколкото е представляван от юрисконсулт молителят иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касаторите. Иска се изменение на решението, като бъде допълнено и бъдат присъдени заплатените разноски. В срока за отговор е постъпило становище единствено от касатора Б. П., в което настоява, че делото няма фактическа и правна сложност и разноските за един юрисконсулт следва да се разделят между двамата касатори. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С решение № 4575 от 11.04.2024 г., постановено по адм. д. № 6417/2021 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 707 от 09.02.2021 г. по адм. д. № 2821/2020 г. на Административен съд София – град и са отхвърлени касационните жалби на двамата касатори - Б. Л. П. и Националната гвардейска част. Наред с това Върховният административен съд, въпреки своевременно направеното в писменото становище преди края на устните състезания искане на Военномедицинска академия за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски не е осъдил касаторите да ги заплатят на Военномедицинска академия. Направеното искане за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на разноски по защитата за един юрисконсулт срещу отхвърлените касационни жалби на Б. Л. П. и Националната гвардейска част е основателно. Съдът, с оглед изложените аргументи за фактическата и правна сложност на спора следва да уважи искането като присъди минималния размер на дължимото възнаграждение – 100 лв., който да бъде разделен между двамата касатори. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение