Решение № 221 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2014 г.

Решение № 221 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по оспорване от Лиляна Михайлова Михнева от гр. Бургас, на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В жалбата се твърди, че чл. 16 от ППЗСП определя за хората, отхвърлени от социалната система недостатъчна социална помощ, като размер, поради което следва да бъде променен. Твърди се също, че текстовете му противоречат на Конституцията и материалния закон. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на Република България чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата, като излага подробни съображения, че е налице надлежна законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт, спазени са административнопроизводствените правила и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен. Иска същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, при съблюдаване изведеното от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право на оспорване, като подадена от лице със социални потребности. Разгледана по същество тя е неоснователна. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи - чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 76, ал. 1 от АПК. Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане е издаден от компетентен орган, Министерският съвет, по законовата делегация на § 3 от Заключителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане. При издаването му е спазена предвидената процедура по глава трета от Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложима редакция към момента на приемане на оспорените разпоредби. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира правото да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Чл. 16, ал. 2 от ППЗСП регламентира обема и начина на отпускане на еднократната помощ - до петкратния размер на гарантирания минимален доход, със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице. В жалбата до съда не са изложени конкретни доводи за противоречие на оспорените разпоредби с такива на нормативен акт от по-висока степен, като най-общо се твърди противоречие с материалния закон и Конституцията на РБ. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява като основно право на гражданите правото на социално подпомагане. Задължение за реализирането му се следва от държавата, чрез регламентация на установените обществени отношения. Със закон следва да уредят пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт - чл. 3 от ЗНА. Обществените отношения свързани със социалното подпомагане на гражданите на Република България са уредени със закона за социално подпомагане /ЗСП/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от него, този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги. С разпоредбата на § 3 от ЗР на закона, в съответствие с чл. 3, ал. 2 от ЗНА е предвидено Министерският съвет да издаде правилник за прилагането на закона. Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства - чл. 11, ал. 1 от ЗСП. С оглед характера на потребностите видовете социални помощи са установени в чл. 12, ал. 1 от ЗСП, като същите са месечни, целеви и еднократни, а съгласно чл. 12, ал. 3 от с. з. условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон. При изричната законова делегация са приети и оспорените разпоредби на чл. 16 от ППЗСП, които уреждат отпускането на еднократна помощ - веднъж годишно, потребностите на лицата и семействата, за които такава помощ може да се отпусне, при неизчерпателното им изброяване, нейния обем и органът, който отпуска или отказва отпускането и. Изложеното не основава твърдяното противоречие между атакуваните норми на ППЗСП с посочените норми на Конституцията и ЗСП, уреждащи правото на социално подпомагане, определящи същността на социалната помощ и подлежащите на преценка обстоятелства за получаването и. Твърди се единствено в жалбата, че оспорените разпоредби определят недостатъчен размер на социалната помощ, което налага промяната им, тъй като определят, максимална социална помощ за цяла календарна година 325 лева или по 89 стотинки на ден. Изложеното не основава несъответствие със закона, тъй като оспорените разпоредби касаят получаване на еднократна помощ, във връзка с възникнали инцидентни нужди, а не месечна такава за допълване и заместване на месечните доходи. Освен това размерът на помощта по чл. 16 от ППЗСП не фиксиран цифрово, а е обусловен от този на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи - чл. 12, ал. 3 от ЗСП. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 10 от ДР на ЗСП "Гарантиран минимален доход" е нормативно определен размер средства, който се използва като база за определяне на социалната помощ, с цел осигуряване на минимален доход за задоволяване на основни жизнени потребности на лицата, съобразно тяхната възраст, семейно положение, здравословно и имуществено състояние, трудова и учебна заетост. Размера на гарантирания минимален доход се определя с отделен, самостоятелен нормативен акт на Министерския съвет, която компетентност му е предоставена от чл. 12, ал. 3 от ЗСП, който акт не е предмет на настоящето производство. По изложените съображения съдът намира жалбата срещу разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.