Решение № 168 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А от гр. П., пълномощник на Г. Л. Г. и С. Л. Г. от същия град, срещу решение № 566 от 07.10.2008 год. по в.гр.дело № 319/2008 год. на П. окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба вх. № 2015/15.07.2008 год. за изменение на въззивното решение № 358 от 23.05.2008 год. по същото дело в частта за разноските като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения: С молба вх. № 2* от 15.07.2008 год. Г. Л. Г. и С. Л. Г. са поискали поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 566 от 07.10.2008 год. по в.гр.дело № 319/2008 год. на П. окръжен съд, като са твърдяли, че в диспозитива на решението погрешно било посочено, че ответниците не са собственици на 1/3 идеална част от процесните две ниви, докато в мотивите на същото било прието, че наследодателката на ищците/сега частни жалбоподатели/ „има право на дял, равняващ се на 2/3 от наследството, а останалата 1/3 се разпределя между братята и сестрите на наследодателя, или техните низходящи”. С молба вх. № 2* от 15.07.2008 год. двамата жалбоподатели поискали да бъде преразгледано въззивното решение в частта му за разноските, като бъде присъдена и съответната част /съответстваща на размера на уважените искове/ от разноските пред първата инстанция. Изрично е посочено, че е била депозирана молба за поправка на въззивното решение относно размера на уважените искове – от 1/3 на 2/3 и е поискана отмяна на решението в частта за разноските и за двете инстанции, ако бъде уважена молбата за поправка. С решение № 566 от 07.10.2008 год. по в.гр.дело № 319/2008 год. Пазарджишкият окръжен съд оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение, а молбата за отмяна на същото решение в частта за разноските оставил без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното определение е законосъобразно. Въззивният съд правилно е приел, че молителите/сега частни жалбоподатели/ имат процесуалната възможност да реализират правата си, касаещи деловодните разноски с подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, поради което решението в частта за разноските не може да бъде пререшавано, респ. отменявано съобразно искането, формулирано с молба вх. № 2* от 15.07.2008 год. Окръжният съд правилно е приел, че приложение намира разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК/отм./, доколкото молбата касае въззивно решение, което не е влязло в сила. Отделно от това, сами молителите са поставили разглеждането на молбата за изменение на решението в частта за разноските в зависимост от уважаването на подадената преди това същия ден молба за поправка на явна/очевидна/ фактическа грешка. Накрая, частните жалбоподатели са подали касационна жалба вх. № 2* от 21.07.2008 год. срещу въззивното решение № 358 от 23.05.2008 год. по в.гр.дело № 319/2008 год. на П. окръжен съд, която съдържа и отмяна на същото и в частта за разноските. В обобщение, молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, подадена в срока за обжалване на същото решение и под условие, че следва да бъде раз гледана, ако се уважи подадената същия ден молба за поправка на очевидна фактическа грешка, правилно е приета за недопустима и е отказано разглеждането й. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.