Определение № 1812 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез адвокат Николай Банков, против въззивно решение № 1035 от 29.07.2022 г. по в.гр.д. № 529/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 260095 от 20.08.2020 г. по гр.д. № 142/2020 г. на Районен съд – Варна, в частта с която е прието за установено, че ищецът А. Г. З. от [населено място] не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 2 427,45 лв. - разлика над 4 848,49 лв. до 7 275,94 лв., представляваща начислена електрическа енергия за периода 15.08.2017 г. - 14.08.2018 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/28.08.2019 г., като вместо това искът за тази сума е отхвърлен. В останалата му част, с която е установено, че ищецът не дължи остатъка до цялата претендирана по фактурата сума, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.)?“. Посочени са решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие. Поддържа се наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси по приложението на чл. 183 ЗЗД, вр. чл. 50 ПИКЕЕ (отм.): „Предпоставка ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“. Наведени са твърдения и за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК, че обжалваното решение е вероятно недопустимо. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на сключен договор за покупко-продажба и доставка на електроенергия с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От констативен протокол № 1202305/14.08.2018 г. се установява, че на същата дата служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо електроенергията, доставяна в обекта на потребление, като в регистър 1.8.3. е установено, че е отчетена електрическа енергия 38811 кВт/ч, която впоследствие ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД е остойностило с издадената фактура № [ЕГН]/28.08.2019 г. за сумата от 7 275,94 лв. Като спорен е изведен въпросът дали е налице основание за начисляване на процесната сума по посочената фактура. Относно пораждането и съществуването на процесното вземане е прието, че същото не е възникнало на основание чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като към датата на проверката на електромера 14.08.2018 г. е липсвал нормативен ред за провеждане на корекционната процедура. Съответните разпоредби чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ са били отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Независимо от това обаче при липсата на специална уредба е прието, че приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата за продажба на стока. Съобразно тези правила е посочено, че в тежест на ответното дружество-продавач е да установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата, който пък от своя страна следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока. Въззивният съд е приел, че от заключението по назначената съобразно задължителните указания на ВКС комплексна съдебно-техническа експертиза, е безспорно доказано, че посочената в процесната фактура енергия е преминала през провереното СТИ. Установено е, че електромерът е произведен през 2015 г., монтиран е нов на обекта, като нощна и дневна тарифи са били с нулеви показания при монтажа, което се потвърждава и от протокол № 2015753/05.08.2015 г., съставен при монтирането му. Вещите лица са направили обоснован извод, че щом установените показания по нощна и дневна тарифа са били нулеви, то и показанията по регистър 1.8.3 също са били такива. Следователно натрупаните по невизуализирания регистър показания от 38 811,7 кВт/ч са потребени след 05.08.2015 г. до 14.08.2018 г. - датата на съставяне на констативния протокол за проверка. Съдът е приел, че макар и вещите лица да са посочили, че цялата натрупана в невизуализирания регистър на СТИ енергия е доставена след монтажа на електромера, доколкото предметът на спора е очертан като количеството натрупана енергия през посочения в издадената фактура период, то съдът е обвързан да прецени основателността на иска във връзка с потребената енергия в посочения период. Въз основа на заключението на същата експертиза е установено, че за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. съгласно фактурата, предмет на спора, общо потребената енергия е на стойност 2 427,45 лв. Следователно съдът е приел, че ищецът дължи сумата от 2 427,45 лв., представляваща стойността на доставена и потребена енергия за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г., като в тази част предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен, а за разликата до пълния размер на начисленото с фактура № [ЕГН]/28.08.2019 г. претенцията за недължимост е призната за основателна. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1035 от 29.07.2022 г. по в.гр.д. № 529/2022 г. на Окръжен съд - Варна. Първият, формулиран от касатора въпрос, се явява неотносим, поради което не обуславя наличието на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В мотивите на въззивното решение изрично е прието, че към момента на извършване на проверката на СТИ е липсвал специален ред по смисъла на ПИКЕЕ, тъй като нормите му са били отменени, и отношенията между страните се уреждат по реда на чл. 183 ЗЗД като продажба на стока, съобразно което в тежест на дружество-продавач е да установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата, последният трябва да установи, че е заплатил дължимата цена. В конкретния случай предпоставките, визирани в чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) не намират приложение, не са взети предвид от съда и не са били разгледани. Относно наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулираните въпроси, то същите отново се явяват неотносими, доколкото не са формулирали решаващата воля на съда. В обжалваното решение съдът ясно е извел основанията за прилагането на нормата на чл. 183 ЗЗД и в чия тежест е доказването им. Само за пълнота на изложението следва да се посочи по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че същото е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В настоящия случай по приложението на чл. 183 ЗЗД има многобройна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. /. Съдът е разгледал спора във въведените от страните граници, като предметът на спора е очертан като количеството натрупана енергия през посочения в издадената фактура период. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение