Определение № 9593 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Образувано е по частна жалба от „Равнако“ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез адв. Димова и адв. Александров, против определение № 822 от 25.07.2024г. по преписка № КЗК-600/2024г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка, открита с решение № F519114/14.06.2024 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр.Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет: „Доставка, монтаж, пускане в действие, обучение за работа и гаранционно обслужване в рамките на гаранционния срок на апарат за магнитно-резонансна томография 1,5 Т за нуждите на УМБАЛ – Пловдив АД“, с УИН 00877-2024-0008 в ЦАИС ЕОП. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Счита, че КЗК не е изложило конкретни мотиви, относими към процедурата по възлагане на процесната поръчка, а е използвали общи изрази, относими към всяка такава процедура. Намира, че настоящата обществена поръчка е обявена при поставени неясни, противоречиви, дискриминационни и необосновани условия, което прави невъзможно участието на по-голям брой лица и избиране на икономически най-изгодната оферта. Сочи, че в обжалваното определение не са посочени и изследвани отрицателните последици, нито съотношението на тези последици и ползите от налагането на временна мярка. Иска отмяна на атакувания акт на КЗК и постановяване на друг, с който да бъде наложена исканата временна мярка. Ответникът - Изпълнителният директор на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр.Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Производство пред Комисията е образувано по жалба, подадена от „Равнако“ООД против решение № № F519114/14.06.2024 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр.Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет:: „Доставка, монтаж, пускане в действие, обучение за работа и гаранционно обслужване в рамките на гаранционния срок на апарат за магнитно-резонансна томография 1,5 Т за нуждите на УМБАЛ – Пловдив АД“, с която е направено и искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка. За да достигне до извод за неоснователност на искането КЗК е приела, че същото не е подкрепено с доказателства, които да сочат, че интересите на страните и конкретно на дружеството – жалбоподател, ще бъдат увредени. Преценила е, че релевираните с жалбата нарушения на ЗОП при провеждане на процедурата следва да се анализират при решаването на спора по същество, а спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху лечебното заведение и диагностиката и лечението на пациенти с различни заболявания, предвид специфичния предмет на процесната поръчка. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗОП по мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за откриване на обществена поръчка. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. Именно с оглед на така прогласените критерии за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че с оглед предмета на обществената поръчка приоритет следва да се даде на обществения интерес. В случая се касае до откриване на обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж, пускане в действие, обучение за работа и гаранционно обслужване в рамките на гаранционния срок на апарат за магнитно-резонансна томография 1,5 Т за нуждите на УМБАЛ – Пловдив АД“, с оглед на което своевременното изпълнение на поръчката с оглед спецификата ѝ е от съществено значение за е от за опазване живота и здравето на пациентите на болницата. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Цитираната норма, приложена към конкретния случай налага извод за неоснователност на искането за налагане на временната мярка. В частната жалба жалбоподателят основава искането си за спиране на процедурата единствено на законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата. Правилно КЗК отбелязва в мотивите на постановеното определение, че обсъждането и произнасянето по твърденията за допуснати нарушения, които опорочават решението за откриване на процедурата, е недопустимо в настоящото производство, тъй като би довело до предрешаване на спора по същество. Изводите, до които достига КЗК, са в унисон с константната съдебна практика, съобразно която разглеждането на доводи, относими към законосъобразността на оспорения акт, е недопустимо в производството по чл.204 от ЗОП. Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя, че провеждането на процедура, открита въз основа на незаконосъобразно решение, накърнява съществено обществения интерес и предполага налагането на временната мярка по чл.203 от ЗОП. Презумирайки значим обществен интерес, законодателят допуска отклонение от общото правило за суспензивния ефект на жалбата и предвижда, че жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Същевременно законодателят въвежда и гаранция за защита на интересите на евентуалните участници с императивната норма на чл. 112, ал.8 от ЗОП, съобразно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. В конкретната хипотеза и в съответствие с чл.204, ал.3 от ЗОП е извършена и преценка дали отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от налагането на мярката с оглед специфичния предмет на поръчката- доставка на скъпа медицинска апаратура(прогнозната стойност на поръчката е 2 500 000 лв.), която е пряко свързана с функционирането на болницата и навременната диагностика на пациенти с различни заболявания. При тази съпоставка се формира заключението, че с налагането на временната мярка е вероятно съществено да се засегнат значим обществен интерес и значителен брой лица. Като е достигнала до същия краен извод, КЗК е постановила правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, тричленен състав