Определение № 174 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2759/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С определение №.405/14.12.17 то е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№.4/2017г. на Общото събрание на гражданска колегия при Върховния касационен съд. Т.д.№.4/17 е приключило с приемане на тълкувателно решение от 1.02.2021г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. срещу решение №.ІV-31/24.04.17 по г.д.№.392/17 на Бургаски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.17/3.02.17 по г.д.№.540/16 на Районен съд гр.Поморие за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответната страна ОП „Озеленяване, горско и селско стопанство” гр.Поморие, не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. От фактическа страна е приел, че ищецът е заемал длъжността „изпълнител автомеханик” в ОП „Озеленяване, горско и селско стопанство”; в заповедта за уволнението му като основание за прекратяване са посочени разпоредбите на чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ и са изложени мотиви, че „работникът не притежава необходимото образование и професионална квалификация и не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността „изпълнител автомеханик” – няма завършено средно специално техническо образование със специалност „монтьор/механик на автомобили” или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника”, както и нужния професионален опит – мин. 3г. стаж по специалността”. С последната длъжностна характеристика е било въведено изискване за трудов стаж по специалността 3г. /съставляващо промяна на други изисквания на работодателя за заемане на длъжността и представляващо основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.11 КТ/, на което ищецът не отговаря. Във връзка с изискването за образование са били приети три длъжностни характеристики; в първата /връчена при постъпването на работа/ се е изисквало минимално образование средно специално, специалност ”двигатели с вътрешно горене” - което е останало непроменено и във втората длъжностна характеристика /връчена на 22.02.16/; в третата са посочени две други специалности /монтьор/механик автомобили или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника”/. Съдът е приел, че макар изискванията за образование и квалификация в длъжностните характеристики да не са прецизирани изцяло в съответствие с действащата понастоящем нормативна уредба /доколкото в Наредба №.1/12 за придобиване на квалификация по професия „монтьор на транспортна техника” професията е наименована „монтьор на транспортна техника”, а в предходната – „техник по транспортна техника”/, вложеният смисъл е един и същ - изисква се средно специално образование с придобита професионална квалификация за специалности, в които се включва обучение и придобиване на знания, свързани с конструирането, диагностиката, техническото обслужване и ремонта на двигателите с вътрешно горене и техните системи, преценка на база специалните знания дали транспортната техника е изправна. Такива специфични познания работодателят изначално е приел, че служителят автомеханик принципно би следвало да притежава, за да изпълнява в пълнота задълженията си да следи за техническото състояние на автотранспортните средства в предприятието, вменени му съобразно всички длъжностни характеристики. При това положение изискването за образование и квалификация в третата длъжностна характеристика не е нововъведено, а е съществувало още към момента на постъпване на ищеца на работа – тъй като и към този момент е било изискуемо средно специално образование със специалност, изискваща специални професионални знания по устройството и работата на транспортната техника, в частност – автомобилите /основните функции на този служител са да решава конкретни задачи, свързани с дейностите по поддръжка на техниката /МПС/ в изправност/. От друга страна още към момента на сключване на трудовия договор е било ясно, че ищецът не отговаря на изискването за професионална квалификация за заемането на тази длъжност /има средно специално образование в друга област – електротехника, а видно от дипломата му за средно специално образование той е с професия „монтьор на ел.мрежи и уредби за ниско и високо напрежение” и специалност „монтьор на ел.мрежи и уредби за високо напрежение”/. Същевременно, въпреки че - изискванията за специално образование по специалност, по която са били придобити специфични специални знания в областта на транспортната техника, и в частност устройството на автомобила – диагностика, техническо обслужване/ ремонт, не е нововъведено, ищецът още към момента на сключване на трудовия договор изначално не е отговарял изискването за специалност в тази област и естеството на трудовата му функция от постъпването до сега не е променяна – съдът е намерил, че това не може да доведе до извод, че след като работодателят се е съгласил с това несъответствие, той е изгубил възможността да прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Посочил е, че суверенно право на работодателя е да прецени дали и кога ще прекрати трудов договор със служител, който изначално не отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност, като в тази хипотеза не би могъл да бъде приет за основателен довод за злоупотреба с право с аргумент, е работодателят вече се е съгласил с това несъответствие, сключвайки трудов договор със служителя, който изначално не е отговарял на изискванията за професионална квалификация за заеманата длъжност. При тези обстоятелства е прието, че уволнението на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ не е незаконно и не подлежи на отмяна. Възражението, че с изискването за минимален стаж, въведено с третата характеристика, работодателят е упражнил превратно правото си да определя по целесъобразност изискванията за заемане на длъжността /няма доказателства, че новото изискване за стаж има пряка връзка с характера на работа и се основава на необходимост, свързана с трудовия процес – т.е. че изискването за 3г. стаж е било наложено от необходимост, свързана с трудовия процес в съответното предприятие/, е намерено за основателно, но непроменящо крайния извод за законосъобразност на уволнението предвид наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „При условие, че при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквани за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли впоследствие да го уволни на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ?” в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.207/ 2.10.14 по г.д.№.2355/14, ІІІ ГО/, като въпросът е и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице. По поставения въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, в това число уеднаквена с ТР 4/01.02.21 на ВКС по тълк.д.№.4/17, ОСГК. Съгласно същото не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа -ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представляват обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на договора, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липсата им за заемане на съответната длъжност, той всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които сам е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор; позоваването в тези случаи на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл.328 ал.1 т.6 КТ за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация ще противоречи на общия принцип, установен в чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”- поради което следва да бъде отречено /т.1а/. Като е приел, че при липса на нововъведени изисквания за образование и квалификация работодателят може да се позове на основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ - въпреки, че работникът не е отговарял на въведените от него изисквания още към момента на възникване на трудовото правоотношение, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Мотивиран от горното и доколкото жалбоподателят не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,