Решение № 4549 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2024 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител адв. Пачаманов против решение 20284/17.10.2024г., постановено от Административен съд- София-град по административно дело 5370/2024г. по описа на същия съд, с което ДФЗ е осъден да заплати на "Агро Алфа" ООД сумата от 26 000 лева от общо дължими 2933699, 44 лева, представляваща частично вземане по договор 26/04/2/0.0.0265 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 2933699, 44 лева от датата на завеждане на исковата молба- 15.02.2021г., до датата на окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 156731 лева, представляваща изтекла законна лихва върху главницата от 2933699, 44 лв. за периода от 23.07.2020г. до 15.02.2021 г В касационната жалба се твърди, че решението на съда е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се конкретни доводи във връзка с посочените касационни основания по чл.209, т.3, предл. І и ІІ от АПК. Поради това се претендира за отмяната на атакуваното решение и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски съобразно представен списък. Ответната страна- Агро Алфа ООД със седалище и адрес на управление в град София, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, оспорва касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като взе предвид направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна в производството, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Установените от първоинстанционния съд факти, относими към направените в касационната жалба оплаквания, са следните: Между страните по делото е сключен договор 26/04/2/0.0.0265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Договорът е сключен на основание чл. 41, ал.3 от Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2.Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4.Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издадена от министъра на земеделието и храните. С този договор ДФЗ се задължава да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект "Предприятие за производство на ябълково вино" в първоначално одобрен размер на 2 933 699, 42 лева съгласно приложение 1 Таблица за одобрените инвестиционни разходи, представляващи до 50 на сто от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Предвидено е, че финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 4.2, но не повече от посочения по-горе първоначално одобрен размер. Съобразно предвиденото в чл.4, ал.1 от договора, окончателният размер на помощта за изплащане се определя от фонда след подаване на заявка за окончателно плащане по реда на чл.44 и чл.45 от Наредба 20/27.10.2015г., която според чл.6, ал.4 във връзка с ал.1 от договора, ползвателят е длъжен да подаде не по-късно от един месец след изтичане на срока за извършване на инвестицията. Съгласно чл.5, ал.1 от договора, фондът изплаща окончателно определения размер на помощта в срок до 3 месеца от подаване на заявката за окончателно плащане като е предвидено, че срокът може да се удължава при условията на чл. 46, ал. 3 от Наредба 20. От представените по делото доказателства се установява, че на 22.04.2020 г. "Агро Алфа" ООД подава заявка за плащане на одобрената финансова помощ в размер на 2 933 699, 41 лв. Във връзка с подадената заявка за окончателно плащане ДФЗ извършва проверка на място, констатациите от която са отразени в контролен лист от 08.05.2020 г. В заключенията е отразено, че инвестицията е извършена; не е установена промяна на изпълнената инвестиция спрямо одобрената по договор и заявена за плащане; че инвестицията функционира по предназначение; местоположението й съответства на одобрения проект; поставена е указателна табела с информация за дейността, подпомагана по ЕЗФРСР; за проекта не са установени изкуствено създадени условия и/ или функционална несамостоятелност. Съобразно отразеното в докладни записки 03-0416/2380, 03-0416/2389 от 03.06.2020г. и докладна записка 03-0416/2389#1 от 04.06.2020г. бенефициентът Агро Алфа фигурира в регистъра Сигнали за нередности в ИСАК (сигнал рег. 03-0416/1172 от 29.03.2016г. относно наличие на индикатори за изкуствено създадени условия). До бенефициента уведомление относно тези обстоятелства не е отправяно. С уведомителни писма от 04.06.2020г. и 30.07.2020г. от Агро Алфа ООД са изискани и допълнителни документи, които е следвало да бъдат представени в срок от 15 работни дни. В отговор на тези писма, на 24.06.2020г. и 21.08.2020г. Агро Алфа ООД представя писмени обяснения с приложени към тях доказателства. На 29.10.2020 г. "Агро Алфа" ООД отправя към ДФЗ запитване на какъв етап се намира обработката на подадената заявка за плащане и в какъв срок се очаква приключването й и издаване на решение по чл. 47 от Наредба 20 и плащане на окончателния размер на помощта. С писмо от 09.11.2020г. бенефициентът е уведомен, че по заявката се извършват допълнителни административни проверки. Със заповед 426646/13.11.2020г. е наредено извършването на проверка на място по заявление с УИН 26/160415/32116. Според отразеното в доклада и контролния лист, изготвени след извършената проверка на място, към момента на проверката предприятието е функциониращо, но все още няма завършен пълен производствен цикъл. Установени са известни несъответствия, които не засягат основната цел на проекта и не променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект. На 05.02.2021г. Агро Алфа отправя покана за плащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ, след което на 15.02.2021г. предявява срещу ДФЗ частичен иск в размер на 26 000 лева, представляващи част от дължимата по договор безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 933 699, 41 лева, както и частичен иск в размер на 1000 лева, представляващи част от 156 731 лева дължимо обезщетение за забавено плащане на сумата 2 933 699, 41 лева за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. Със Заповед 03-РД-746/26.02.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от Наредба 20 удължава срока за обработка на заявка за плащане 26/04/2/0.0.0265/3/01 от 22.04.2020 г. до окончателно приключване на допълнителни проверки от страна на специализираните структури на ДФ"Земеделие" и при необходимост от външни институции, с цел установяване от РА на всички факти и обстоятелства по случая. С решение 5193/01.08.2023г., постановено по дело 6366/2021г., Административен съд- София град отхвърля предявените искове като неоснователни. С решение 4579/11.04.2024 г. по административно дело 10259/2023 г. на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд отменя решение 5193/01.08.2023г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите си Върховният административен съд посочва, че АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разгледал делото по съответния процесуален ред, а именно по общия исков ред съобразно правилата на ГПК, а е провел съдебното производство като такова по обжалване на индивидуален административен акт. Дадени са задължителни указания делото да бъде разгледано при спазване на разпоредбите на глава ХІІІ от ГПК. При новото разглеждане на делото с определение 7557 от 05.06.2024г. съдът извършва преценка на редовността и допустимостта на предявените искове, определя правната им квалификация, съобщава на страните проекто-доклада по делото и разпределя доказателствената тежест. В срока по чл.131 от ГПК ДФЗ представя отговор на исковата молба и решение за изплащане на финансова помощ 26/04/2/0.0.0265/3/01/03/01 с изх. 01-2600/266 от 01.02.2024 г, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 "Инвестиции в материали активи", подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., с което е одобрено изплащане на финансова помощ на "Агро Алфа" ООД по договор 26/04/2/0.0.0265 от 03.04.2017 г, съгласно заявка за плащане 26/04/2/0.0.0265/3/01 в размер на 2 928 712, 29 лева и е отказано частично изплащането на финансовата помощ, представляваща плащане на "Агро Алфа" ООД по същия договор, съгласно същата заявка за плащане в размер на 4 978, 11 лева, представляваща установено несъответствие в предварително договорените, заявените и реално изпълнените активи по договор с "Карстрой 2017" ЕООД за подобект "Предприятие за производство на ябълково вино - 2642 кв. м" и "Оборудване за производство на ябълково вино" за позиции: 1061, 95 лева от предприятие за производство на ябълково вино -2642 кв. м и 3916, 16 лева от позиция "Обслужваща площадка и стълба на площадка-съдове за вода" от оборудване за производство на ябълково вино. В писмено становище от 01.07.2024г., депозирано от Агро Алфа ООД чрез процесуален представител, се признава обстоятелството, че сумата от 2 928 712, 29 лева е изплатена на дружеството по банков път на 23.12.2023г. Направено е и увеличение на иска по чл.86 от ЗЗД и същият е предявен в пълен размер от 156 731 лева. Направено е и искане за заплащане на сумата 918 618, 27 лева, представляващи законна лихва върху сумата 2 928 712, 29 лева, представляващи окончателен размер на изплатената финансова помощ, за периода от завеждане на иска- 15.02.2021г. до плащането й на 28.12.2023г. (писмена молба на л.21 от делото на АССГ). С мотивирано определение, постановено в съдебното заседание на 19.09.2024г. съдът допуска направеното изменение на исковете. С решението си, предмет на касационен контрол в настоящото производство съдът уважава изцяло предявените искове. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон. На първо място касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е нарушил процесуалните правила при допускането на увеличението на предявения иск за лихви. Следва да се отбележи, че решението, постановено от АССГ при първото разглеждане на делото е отменено от касационната инстанция поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно разглеждането на делото не по общия исков ред, а по реда на АПК за съдебен контрол върху административни актове. Делото е върнато за ново разглеждане по общия исков ред, от етапа на проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, поради което не може да се приеме, че увеличението на иска, направено от ищеца преди първото по делото заседание в производството по глава ХІІІ от ГПК, е преклудирано. Съдът обаче е допуснал други нарушения. При произнасяне по предявения частичен иск за сумата от 26 000 лева, в противоречие с чл.235, ал.3 от ГПК съдът не е съобразил направеното от ДФЗ плащане в хода на процеса, както и обстоятелството, че окончателният размер на дължимата финансова помощ е определен с влязъл в сила административен акт. При произнасянето си по предявения иск за изтекли лихви съдът е приложил неправилно чл.116а от ЗЗД. Това налага и отмяната на оспореното решение. Доколкото фактите по делото са изяснени и при условията на чл.227 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по същество на спора. Според изложените в исковата молба факти, спорът между страните касае изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения на страните по сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Законът за подпомагане на земеделските производители урежда прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)- чл.1, т.7 от ЗПЗП. Чл.12, ал.7 от ЗПЗП, в относимата му към сключване на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ редакция (ДВ, бр. 12 от 2015 г.) предвижда, че отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори или въз основа на подадени заявления за подпомагане или административни актове, издадени по повод подадени заявления за подпомагане. След изменението на АПК със Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр.74 от 20.09.2016г.), посочените в разпоредбата договори попадат в обхвата на легалното определение на административен договор, дадено в чл.19а от АПК , съобразно което административният договор представлява писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключено в производство пред административен орган и предвидено в специален закон. При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че сключеният между страните договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 03.04.2017г. е административен по своя характер, доколкото е сключен между ДФЗ и бенефициента при действието на чл.19а от АПК, в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2, което е административно по своя характер, като възможността за това е изрично предвидена в специален закон- чл.12, ал.7 от ЗПЗП. С този договор са уредени правата и задълженията на всяка от страните по учреденото между тях правоотношение по отпускане на помощта за изпълнение на одобрен проект- Предприятие за производство на ябълково вино. Предвид изложеното съдът приема, че предявените от Агро Алфа ООД искове намират правното си основание в чл.12, ал.7 от ЗПЗП във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и подлежат на разглеждане по чл.19ж, ал.2 от АПК. В конкретната хипотеза условията и редът за прилагане на посочената подмярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) се уреждат с Наредба 20/27.10.2015г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители. След подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но преди подаване на заявката за плащане, Наредба 20 е изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение, обнародвана в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. В §31 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение е предвидено, че заявления за подпомагане, подадени преди влизането в сила на тази наредба, се прилагат досегашните условия и ред, както и § 4 относно чл. 8, § 6, т. 3 относно чл. 15, ал. 5, т. 7 9, § 15 по отношение на чл. 41ж, § 16 по отношение на чл. 52, ал. 7, § 17 относно чл. 60, ал. 1, т. 5 и 6, § 21 относно приложение 2а, § 28 относно приложение 13 и § 29 относно приложение 14. Със сключения договор ДФЗ се задължава да изплати на ползвателя финансова помощ с първоначално одобрен размер от 2 933 699,42 лева в срок до три месеца от подаването на заявката (чл.3, ал.1 и чл.5, ал.1 от договора). Съобразно чл.4, ал.1 от договора ДФЗ следва да определи окончателния размер на помощта за изплащане на ползвателя след подаване на заявката за окончателно плащане и след извършване на съответните проверки и анализи въз основа на които да бъде установено фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената по проекта и реално извършена инвестиция и спазването на всички условия за изплащане на помощта, договорени между страните и/или регламентирани в Наредба 20 и в други относими нормативни актове и актове на правото на Европейския съюз. При наличието на определени обстоятелства, описани в чл.9, ал.1 от договора, фондът може да откаже изплащането на помощта изцяло или частично. Уговореното между страните е в пълно съответствие с разпоредбите на Наредба 20/27.10.2015г. в относимата им редакция в тази насока. В конкретната хипотеза следва да се държи сметка, че отпускането на финансовата помощ по подмярка 4.2 се осъществява с публични финансови средства, отпуснати от европейските фондове. С оглед спазване на принципите, при които се разходват тези средства, с чл.47 от Наредба 20 на ДФЗ е възложено правомощие да изчисли размера на дължимото плащане след като прецени кои от заявените разходи са допустими и реално извършени въз основа на проверките по чл. 46, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 и чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 и едва след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, в съответствие с чл.46, ал.1, т.3 от Наредбата да одобри или мотивирано да откаже изплащането на част или цялата финансова помощ. С други думи, след подаване на заявката за плащане ДФЗ-РА следва прецени допустимостта на извършените разходи и въз основа на тази преценка да одобри или да откаже плащането изцяло или частично. Няма спор, че тези актове на ДФЗ-РА, с които се одобрява или отказва плащане, по своята правна същност представляват индивидуални административни актове, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Касационната инстанция обаче не споделя становището на касационния жалбоподател, че след изтичане на тримесечния срок е формиран мълчалив отказ за плащане на помощта, който като неоспорен от бенефициера е влязъл в сила, поради което жалбоподателят на помощта не може да претендира изплащането й по съдебен ред. По-горе вече бе казано, че определянето на окончателния размер на помощта е поставено в изключителната компетентност на ДФЗ и то се извършва след необходимите административни проверки и проверки на място. Установеният срок за това обаче е инструктивен, а не императивен и дори и след изтичането му ДФЗ може да се произнесе с административен акт в тази насока, както е станало и в настоящия случай. Да се приеме противното би означавало да се признае на ДФЗ-РА възможността да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Това е така, тъй като вземането на ползвателя на помощта не става изискуемо едва след протичането на тези проверки и определяне на окончателния размер на помощта. Напротив- вземането на ползвателя става изискуемо с извършването на инвестицията в уговорения срок и то следва да бъде предявено за плащане в едномесечен срок от изтичане на срока за извършване на инвестицията. Не е състоятелно и оплакването на касационния жалбоподател, че до приключването на проверката вземането не е определено по размер. Напротив- същото е определено по размер още при сключване на договора и обстоятелството, че административният орган може да откаже изплащането на част от заявените разходи на основанията, предвидени в Наредба 20, не означава че вземането не е определено по размер, т.е. не е изискуемо. В конкретната хипотеза дружеството- бенефициент, е спазило уговореното в договора и е подало заявка за плащане в предвидения срок. От подаването на тази заявка (22.04.2020г.), е започнал да тече и тримесечния срок за извършване на съответните проверки и определянето на окончателния размер на помощта, дължима на ползвателя въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи. До изтичането на този срок на 22.07.2020г. ДФЗ не е изпълнил задължението си да изплати дължимата помощ. В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на фонда, че установеният тримесечен срок е бил удължен при условията на чл.46, ал.3 от Наредбата в относимата й редакция. Действително и в договора, и в Наредбата е предвидена възможност за удължаване на тримесечния срок, уговорен в полза на ДФЗ. Съгласно чл.46, ал.3, т.1 от Наредбата срокът може да бъде удължен ако разплащателната агенция е упражнила правомощието си да изиска допълнителни данни и/или документи от ползвателя на помощта. В този случай тримесечният срок се удължава със срока за представяне на изисканите данни и/или документи от ползвателя. На първо място следва да се отбележи, че може да бъде удължен срок, който не е изтекъл. Освен това в случая както договорът, така и Наредбата не предвиждат автоматичното удължаване на срока при настъпване на определено обстоятелство (използваната формулировка е срокът може да бъде удължен, а не срокът се удължава). Това означава, че удължаването на срока изисква волеизявление от страна на фонда в тази насока, което при това следва да е достигнало до другата страна по договора. В случая до дружеството- ползвател на помощта са изпратени две уведомителни писма, с които са поискани обяснения и допълнителни документи. В тях обаче липсва изявление за удължаване на срока, нито пък като основание за изискването на допълнителните данни и документи се сочи нормата на чл.46, ал.2 от Наредбата. Отделно от това, в противоречие с предвиденото в Наредбата, на дружеството е даден срок за представяне на изисканите данни и документи в размер на 15 работни дни вместо предвидените в наредбата 10 работни дни. Тримесечният срок не е удължен и с представената по делото заповед 03-РД-746/26.02.2021г., тъй като както се посочи и по-горе, не може да бъде удължен срок, който вече е изтекъл. Наличието на съмнение за нередност също не води до автоматичното удължаване на срока или неговото подновяване, тъй като съобразно чл.46, ал.4 от Наредбата, ползвателят следва да бъде уведомен писмено за това, а в конкретната хипотеза това не е сторено, макар сигналът относно наличие на индикатори за изкуствено създадени условия да е регистриран през 2016г. В уговорения и установен в Наредбата срок, който не е бил удължен по предвидения ред, фондът е бил длъжен да извърши необходимите проверки въз основа на които да изчисли размера на дължимите на ползвателя плащания въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи и да изплати одобрената финансова помощ. След като това не е сторено, е налице неизпълнение на поетото от фонда задължение по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Спазването на сроковете е от изключителна важност за постигане на целите на мерките на общата селскостопанска политика. Така в съображение 27 от Регламент (ЕС) 1306/2013 изрично се сочи, че помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно. Неспазването от държавите членки на крайните срокове за плащанията, установени в правото на Съюза, може да създаде сериозни затруднения за бенефициерите и да изложи на риск годишното разпределение на бюджета на Съюза. С представеното по делото решение за изплащане на финансова помощ 26/04/2/0.0.0265/3/01/03/01 с изх. 01-2600/266 от 01.02.2024 г, е одобрено изплащане на 2 928 712, 29 лева финансова помощ на "Агро Алфа" ООД по договор 26/04/2/0.0.0265 от 03.04.2017г. съгласно заявка за плащане 26/04/2/0.0.0265/3/01. Между страните по делото не се спори, че посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това окончателният размер на дължимата на ползвателя помощ, установен по предвидения в чл.46, ал.1, т.3 от Наредбата ред, е 2 928 712, 29 лева. Тази сума е следвало да бъде изплатена на дружеството съобразно чл.46, ал.1, т.4 в предвидения тримесечен срок. Това е така, тъй като макар и определена с решение от 01.02.2024г., тази сума представлява действително направени и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 4.2, които са предявени за възстановяване от ползвателя на помощта. Няма спор, че сумата е изплатена изцяло на 23.12.2023г., с което задължението на фонда по чл.5, ал.1 по договора е погасено. При идентично установени факти и подобни правни изводи първоинстанционният съд е направил неправилен краен извод за основателност на предявения частичен иск в размер на 26 000 лева, представляващи част от дължимата по договора безвъзмездна финансова помощ. Съобразно правилото на чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, но са от значение за спорното право. Съобразно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устните състезания. Това го задължава да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, които погасяват спорното задължение. Извършеното от страна на ДФЗ плащане е именно такъв факт. Макар и направено след предявяване на иска и извън срока по чл.6 от договора, респ. срока по чл.46, ал.1 от Наредбата, плащането погасява задължението. Противно на приетото от първоинстанционния съд, това плащане не може да бъде релевирано в хода на изпълнителното производство доколкото според чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението, основавайки се на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поради това предявеният частичен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.12, ал.7 от ЗПЗП следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на задължението на ДФЗ с плащане на дължимата финансова помощ по време на процеса. Въпреки неоснователността на главния иск, предвид забавеното плащане на ищеца следва да се присъдят 918 618,27 лева, представляващи изтекла законна лихва върху размера на дължимата главница от 2 928 712,29 лева за периода от датата на предявяване на иска- 15.02.2021г. до датата на окончателното й изплащане-28.12.2023г., съобразно направеното изчисление на л.23 от делото на АССГ. Предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД е частично основателен. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че фондът не е платил дължимата главница по договора за безвъзмездна финансова помощ до изтичането на тримесечния срок. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. Съобразно правилото на чл.86, при неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Направените от първоинстанционния съд изводи за основателност на иска в пълния му размер не съответстват на материалния закон- чл.111, б.в от ЗЗД във връзка с чл.116а от ЗЗД. Този иск е предявен от Агро Алфа като частичен- за сумата от 1000 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 23.07.2020г. до завеждане на иска- 15.02.2021г. При новото разглеждане на делото съдът е допуснал увеличение на иска при условията на чл.214, ал.1 от ГПК като същия е предявен в пълен размер. Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно от първоинстанционния съд. Този извод обаче противоречи на чл.116а от ЗЗД и тълкуването, дадено с ТР 3/22.04.2019г. на ВКС по ТД 3/2016г., ОСГТК. Съобразно цитираната норма и даденото тълкуване, при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. До предявяването на молбата по чл.214 от ГПК на 01.07.2024г. са изтекли повече от три години от края на периода, за който се претендира мораторната лихва-15.02.2021г. Съгласно чл.111, б.в, предл.ІІ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Ето защо следва да се приеме, че предявеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно и искът следва да бъде уважен само до първоначално предявения размер от 1000 лева, а в останалата част- до размера 156 731 лева следва да бъде отхвърлен. Макар искът по чл.79 от ЗЗД да е отхвърлен като неоснователен, а искът по чл.86 да е уважен частично, ответникът по исковете- ДФЗ, следва да понесе всички разноски по делото по аргумент от чл.78, ал.2 от АПК, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съобразно представените списъци (л.117 от АД 5370/2024г. на АССГ и л.49 от АД 12045/2024г. на ВАС), тези разноски възлизат на 85 138,80 лева и действителното им извършване се установява от приложените по делото доказателства за плащане.