Определение № 156 от 23.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1184/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 359/2017г., по описа на Районен съд – гр. Ловеч, по внесено обвинение срещу Л. Б. Я. и Е. Й. Т. за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1-во, пр.4-то и 5,б.“а“, алт. 2-ра и б.“б“, алт.1-ва, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК за Я. и по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.4-то и 5,б.“а“, алт. 1-ва и 2-ра и б.“б“, алт.1-ва, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК за Т.. С определение от 09.11.2017г. съдебното производство по делото е прекратено, като съдията-докладчик е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд по реда на чл.43, т.1-ва от НПК, като са изложени доводи във връзка с настоящите адреси на двамата подсъдими и здравословното състояние на Я., което било силно влошено и практически той бил имобилизиран. Становището на прокурора от ВКП е, че липсва основание по смисъла на чл.43, т.1–ва от НПК за определяне на друг съд, равен по степен и който да разгледа делото. Посочва, че от двамата подсъдими само единият живее в София, а подс.Т. е призоваван от адрес в град Трявна, макар да имал адрес и в София. Посочва също така, че само един от 19-те свидетели по списъка за призоваване е с адрес в град София. Върховният касационен съд намери, че не са налице законните предпоставки по чл.43, т.1 от НПК, за да определи друг, различен от Ловешкия РС съд, който да разгледа делото. Подсъдимият Т. е с адрес и в град Трявна, от 19-те свидетели само С. Т. Н. е с адрес в град София, останалите свидетели са с местоживеене в района на съда или близки географски адреси. Експертите по делото също предимно са от райони с географска близост, като има и от град Бургас, който е по-близо до Ловеч, отколкото до град София. Разбира се, здравословното състояние на подс.Я. има своето процесуално значение, но законът посочва други възможности и те са описани в чл.25, респективно чл.269 от НПК Това налага състава на Върховния касационен съд да реши, че Ловешки РС трябва да продължи разглеждане на делото, а искането за промяна на подсъдността следва да се остави без уважение. Водим от горното и по аргумент за противното на чл. 43, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,