Определение № 227 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 173/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 430/07.01.11г. по ч.гр.д.№ 13386/10г., с което Софийският градски съд е потвърдил разпореждане от 28.09.2010г. по ч.гр.д.№ 186/10г. на Софийския районен съд за връщане на частната му жалба против разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, с изм. с ДВ бр.100/2010г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, производството по делото е образувано по искане за издаване за заповед за изпълнение на парично вземане, произтичащо от търговска сделка с цена от 4471.91 лв. Цената на вземането е под 10000 лв., поради което въззивният акт по искането за издаване на заповед на изпълнение не би подлежало на касационно обжалване и следователно определението, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на частната жалба не подлежи на контрол пред ВКС. Частната касационна жалба е постъпила на 08.02.2011г., поради което е приложил редът за обжалване след изменението на ГПК в сила от 21.12.2010г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд