Определение № 202 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 948/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение30.06.2017reporting judge Маргарита Георгиева

Ruling

ДОПЪЛВА определение №165/31.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 948/ 2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., като: ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Г. К., с ЕГН- 74111237012, от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление - [населено място], район Изгрев, [улица], направените по делото разноски в размер на сумата 320 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4456/21.04.2017 г. на [фирма] за допълване на определение №165/31.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 948/ 2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с произнасяне по въпроса за дължимите на страната разноски. Ответната страна – М. Г. К., в писмен отговор е изложила доводи за неоснователност на молбата за разноски. Сочи, че искането не е направено своевременно, а отделно поддържа и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за присъждане на разноски по делото е допустима и частично основателна. Молителят е поискал присъждане на разноски в размер на 640 лв., от които 320 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство и 320 лв. – разноски за производството по отмяна, образувано по гр.д.№5258/2016г. на ВКС, ІV г.о. Искането е допустимо и основателно за сумата 320 лв., представляваща разноските за заплатеното по настоящото частно производство адвокатско възнаграждение. Действителното извършване на този разход се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017 г. и списък по чл.80 ГПК. Разноските, направени от страната по гр.д.№5258/2016г. на ВКС, ІV г.о., по което в постановения съдебен няма произнасяне за дължимостта им, не могат да бъдат присъждани в настоящото производство. Поддържаното от ответната страна М. К. възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно нормите на чл.11 вр. с чл.7, ал.1, т.7, вр. с чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М. и при съобразяване предмета на спора /обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ/ възлиза общо на сумата 384, 67 лв. При това положение, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 320 лв. не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Cited provisions

10