Определение № 318 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПУ „И. В.”[населено място] село с пълномощник адв. Т. Т. срещу решение №215 от 05.07.2010г по гр.дело № 339/2010г. на В. окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.02.2010по гр.д. № 4091/2009 на В. районен съд по трудов спор и делото е върнато за повторно разглеждане на първа инстанция В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание за допустимост по аргумент от ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК, противоречие със задълженията на въззивния съд като втора инстанция (указанията са по ТР № 1/2000 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС ) по въпроса „за недопустимостта на решение при непълнота на произнасяне по всички искове” и кога въззивният съд може да обезсилва обжалваното решение и връща делото в първа инстанция. По този въпрос се поддържа и изтъква аргументация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ако се приеме ,че задължителната практика не дава конкретно разрешение за случая. В отговор ответницата по касационната жалба М. Л. Д. оспорва основанията за допускане до касация по съображения ,че не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 пот ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че съображенията в изложението на касатора са относими към основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и по поставения процесуалноправен въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивния съд ,с което се обезсилва първоинстанционното решение и делото се връща в първа инстанция поради липса на произнасяне по обуславящ иск, който иск въззивният съд счита за предявен, следва да бъде допуснато до касационно обжалване ,за да се провери съответствието му с указанията по т.13, т.14 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС ,задължителна за съдилищата тълкувателна практика. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.