Определение № 343 от 03.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 886/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 22205/20.12.2024 г. на адв.П. С. П., в качеството му на процесуален представител на М. П. Т. от [населено място], с искане за изменение на определение № 3047/21.11.2024 г. по т.д. № 886/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като му се присъди сумата от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, [населено място] оспорва същата. Върховният касационен съд, I т.о. констатира следното: С определение № 3047/21.11.2024 г. по т.д. № 886/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11/11.01.2024г. по в.гр.д. № 445/2023 г. на Сливенски окръжен съд. С определението съставът на ВКС е присъдил на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв.П. П. сумата от 150 лв. – възнаграждение за подаден отговор на касационната жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: Настоящият състав намира, че отсъства основание в полза на адв.П. П. да се присъди възнаграждение в увеличен размер от този, определен с акта, чието изменение в частта за разноските се иска. При определяне на дължимото възнаграждение е съобразено Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, по смисъла на което посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, но без да са обвързващи за съда. С оглед на това е извършена преценка на комплекс от други фактори, а именно че преди всичко касационното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид въведения в касационната жалба само един въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК; обстоятелството, че производството пред ВКС е приключило още в първата му фаза с постановяването на определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение; материалния интерес пред касационната инстанция, както и вида и обема на осъществените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в депозирането на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. С оглед на изложените съображения определеното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. се явява съответно на предоставената правна помощ и не следва да бъде завишавано, а молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд