Решение № 2870 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на П. П. П. от гр. Пловдив против решение 9485 от 04.11.2024г., постановено по адм. дело 1345/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо 18П11884/10/05.06.20224г. на кмета на община Пловдив, по заявление с вх. 18П11884/10 от 08.02.2024г. с искане за придобиване право на собственост на основание чл. 35, ал.3 ЗОС на 2/3 ид. част от ПИ с идентификатор 56784.506.842 по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да отмени отказа и преписката да се изпрати на Общински съвет Пловдив за произнасяне по искането. Ответната страна кмет на община Пловдив писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, наимра касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че кметът на община Пловдив, въз основа на решение на съответната Комисиято по чл. 40, ал.2 от Наредба на Общински съвет-Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, законосъобразно е отказал на жалбаподателя провеждането на заявената процедура по чл. 35, ал.3 ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, но при следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал.1, ал.3 и ал. 6 ЗОС, продажбата на земя-частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината без търг и конкурс, по реда определен с наредбата по чл. 8, ал.2 ЗОС, в случая Наредба на Общински съвет-Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Тази възможност е изключение от общото правило по ЗОС за продажба на имоти-общинска собственост чрез търг или конкурс. Но това изключение за продажбата на собственика на законно построената сграда да се извършва без търг и конкурс по ред, определен в Наредбата, не изключва и изключителната компетентност на Общинския съвет, който единствено може да се разпорежда с общинско имущество, съгласно чл. 21, ар.1, т. 8 ЗМСМА. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 49, ал.1 от Наредбата-продажбата на земя-частна общинска собственост, по чл. 35, ал.3 ЗОС, на собственик на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината, след решение на общинския съвет. Решението за продажбата се приема от общинския съвет, а самата продажба се извършва от кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. Безспорно е, че решението на общинския съвет за разпореждане с общинско имущество подлежи на обжалване по съдебен административен ред. Редът по Наредбата предвижда, обаче, заявленията за разпореждане с имоти-общинска собственост да се приемат в деловодството на Община Пловдив, да се окомплектоват с изброени документи от дирекцията по общинска собственост в община Пловдив и окомплектованите преписки да се разгледат от комисия, назначена със заповед на кмета на общината. Само при положително решение на комисията за разпореждане с общинския имот, кметът на общината възлага изготвянето на пазарни и данъчна оценки и внася предложение по общинския съвет за извършване на разпоредителната сделка, което има задължително съдържание по чл. 48, ал.6 от Наредбата. В чл. 49 от Наредбата са посочени условията при които се извършва продажбата: 1. наличие на УПИ или ПИ в урбанизираната територия на община Пловдив; 2. да е налице законно учредено право на строежили същото да е признато-в случаите по §6 ПР на ЗС. Предвидено е, че продажба не може да бъде извършена в случаите, когато сградата е построена в УПИ с предназначение за комплексно застрояване или липса на законно учредено право на строеж или признато такова. Чл. 49, ал. 4 от Наредбата е приложим за разглеждания случай, при който отделни собственици притежават обекти от етажната собственост и съсобственост в правото на строеж и правото на собственост върху земята, като е предвидено те да могат да придобият само съответната идеална част от правото на собственост върху земята. При анализа на тези разпоредби се налага извод, че са налице законоустановени условия за извършване на продажбата на земя-общинска собственост на собственика на законопостроената в нея сграда, както и процедура за извършването й, изпълнението на които следва да бъде предмет на съдебен контрол при наличие на отказ да се проведе процедурата. В случая не може да се стигне до решение на общинския съвет по заявлението на касатора, доколкото е прието отрицателно решение на комисията по чл. 40, ал.2 от Наредбата. С обжалваното писмо за това решение е уведомен жалбоподателя от кмета на общината и това е крайният, финализираш акт с характер на отказ да се проведе заявената процедура по чл. 35, ал.3 ЗОС. Този акт подлежи на съдебен контрол, тъй като с него се отказва да се издаде индивидуален административен акт за разпореждане с общинския имот( чл. 21, ал. 1 АПК). При съдебния контрол, обаче, може да се проверява само спазването на законоустановената процедура и наличието на условията за продажбата, но не и преценката по целесъобразност на собственика на общинския имот. В разглеждания случай е доказано спазването на процедурата, но не и наличието на законоустановените условия за продажбата. Правото на строеж в съсобствената земя се притежава от различни лица и това изключва правото на касатора да придобие изцяло частта на общината по реда на чл. 35, ал.3 ЗОС. Освен това е установено, че според действащите градоустройствени планове е предвидено изграждането на още два етажа върху сградата на касатора, за което право да учреди право на строеж притежава единствено общинския съвет. Затова законосъобразно е отказано провеждането на заевената от касатора процедура по чл. 35, ал.3 ЗОС. Като е достигнал до този правилен краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.