Определение № 464 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. Я. и Р. Г. М. от гр. Благоевград срещу определение № 128 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6475/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гр. отд., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение № 363 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 98/2006 г. на съд, като процесуално недопустима и е прекратено касационното производство. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответницата по частната жалба А. Г. Г. от гр. Благоевград не е подала писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по гр.д. № 6475/2007 г. на Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е образувано по касационна жалба на Р. Т. Я. и Р. Г. М. срещу въззивно решение № 363 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 98/2006 г. на Б. окръжен съд. С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на първо гр. отд. е оставил без разглеждане касационната жалба. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 218а, ал.1, б. "а" ГПК /отм./, тъй като цената на предявеният иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД е под 5000 лв. и постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.57, ал.2 ЗЗД, предявени от А. Г. Г. срещу Р. Т. Я. и Р. Г. М.. С решение № 363 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 98/2006г. Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска по чл.108 ЗС е бил отхвърлен, отменил е същото в частта, с която иска по чл.57, ал.2 ЗЗД е бил отхвърлен и е постановил в тази част ново решение, с което е осъдил касаторите-ответници по иска да заплатят на ищцата А. Г. Г. сумата 3447.33 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от пазарната стойност на автомобил –микробус, марка “М” 410Д с ДК № Е 5267 АВ. Законосъобразно при тези данни, Върховният касационен съд, състав на І г.о. е извършил преценка за необжалваемост на атакуваното пред него решение, тъй като съобразно чл. 218а, ал.1, б. "а" ГПК (отм.) въззивни решения по искове за парични вземания с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Постановеното на 20.07.2007 г. въззивно решение, като необжалваемо в частта по иска с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД е влязло в сила и за него не се прилагат правилата за обжалване по новия ГПК. Касационната жалба е подадена на 2.11.2007 г. и съгласно разпоредбата на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК касационни дела образувани по касационни жалби, постъпили до влизане в сила на този кодекс/ 1.03.2008г./ се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция. Решението на въззивния съд е постановено при действието на процесуалната разпоредба на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по искове за парични вземания с цена на иска до 5000 лв. Затова касационният съд законосъобразно е приложил процесуална разпоредба на чл.218а, ал.1, б. “а” ГПК/отм/. и е приел, че разглеждането на делото е двуинстанционно, поради което касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция. Неоснователно е становището на касаторите, че предмет на обжалване е постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, който не попада в приложното поле на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от А. Г. осъдителен иск по чл.57, ал.2 ЗЗД, но дори и да бе обжалвано изцяло, касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС би била недопустима, поради липса на правен интерес за касаторите- ответници по иска от неговото обжалване в тази част. Неоснователно е и оплакването, че цената на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД е 10 342 лв., поради което решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Предявеният от А. Г. иск е за осъждане на ответниците Р да заплатят паричната равностойност на дела й - 1/3 ид.ч. от пазарната стойност на автомобила, а не на целия автомобил, чийто стойност е 10 342 лв. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гр. о.